Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
Пиша ти:
още не те познавам,
досещам се само за твоите оръжия,
за точния калибър на твоята омраза,
досещам се само за твоето верую,
за твоите намерения;
не зная твоето име, нито песента,
която разцъфва на пресъхналите ти устни
като мечта за любовта, за свободата, за света.
Почти не познавам изтощената ти осанка,
нито твоите дълбоки зеници, наследени от нощта,
когато любовта е падала
в мълчаливите кости на тъкача на твоя живот.
Не познавам твоята улична походка,
нито гласа ти, с който зовеше скръбта,
не знам как вдигаш разрушителни юмруци,
не съм те виждал по площадите да къртиш павета.
Не знам дали си доверил на твоя живот мечта,
която говори в гълчавата на пролетарските разправии,
не знам дали обичаш смъртта, дали я избягваш,
не съм виждал твоите тетрадки, рисунки, моливи,
не знам дали трепна твоя глас,
дали каза „Мамата им,
как изцеждат янките тази земя,
как убиват чрез глад,
как изстискват заплатите,
как лъжат беззащитни миньори,
как затриват усмивки. Как убиват!“
Все още не те познавам, младеж с дълбоките съмнения,
не съм виждал как нежност обзема твоите очи,
не съм те виждал да плачеш върху болезнената гръд
на майка си,
едва ли знам нещо за твоите малки историйки,
но познавам
твоята жажда, твоите страдания, твоите страхове,
познавам твоята храброст, твоята всеотдайност,
твоята любов
към бедните,
твоята неописуема омраза срещу онези, които
продават нивиците на бедните,
чувал съм за твоите засади, за твоите смърти,
за твоя безкраен гняв, предизвикан от детски плач,
безхлебен и безмълвен глад.
Продължавам писмото, братко:
вече си мъж с нарези по лицето,
мъж като всички мъже на родината ни упорита,
мъж ударен от бич, окован във вериги, гладен,
мъж, който търси слънце, който търси съдба с пушка в ръка,
мъж със жена по следите си като каменен кръст,
понесен на рамо;
пълен с угризения,
мъж с петрол, с волфрам, с антимон,
измислящ прилагателни срещу русите майстори
на калая в жестоката мина,
мъж, много мъж, с остра четина, с бръчки, с голяма лапа,
закрилян от непризнати богове,
пожертван, предаден, озарен, угасен…