Хоакин Гутиерес
Люлчина песен, за да се събуди дете

Това село бе дърво без вятър,

тази кръв бе чаша с вино,

този юмрук — отломък от слово,

това лице — празно огледало,

а моето дете бе сляпа птица,

а гладът бе жълтеникав гущер.

 

Когато детето прогледна — прозря,

и кръвта като тръгна — стана река,

и лудият вятър се загнезди в дърво,

и гущерът жълтеникав извади кама —

тогава желязото ковачница стана,

а слънцето на устните — перуника,

а селцето ни бе пламтящ ураган.

 

Ако търси съня и го чака да дойде,

всяка майка приспива с песен сина си,

но тази песен и бащите я пеят,

защото не искат синът да заспива,

защото знаят, че юмрукът е бик,

а сто бика правят широк-широк път;

че бъдещето е като венчална рокля,

че зората е като кораб със жито,

а борбата е като червена риба,

която на скокове гони реката.