Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Това село бе дърво без вятър,

тази кръв бе чаша с вино,

този юмрук — отломък от слово,

това лице — празно огледало,

а моето дете бе сляпа птица,

а гладът бе жълтеникав гущер.

 

Когато детето прогледна — прозря,

и кръвта като тръгна — стана река,

и лудият вятър се загнезди в дърво,

и гущерът жълтеникав извади кама —

тогава желязото ковачница стана,

а слънцето на устните — перуника,

а селцето ни бе пламтящ ураган.

 

Ако търси съня и го чака да дойде,

всяка майка приспива с песен сина си,

но тази песен и бащите я пеят,

защото не искат синът да заспива,

защото знаят, че юмрукът е бик,

а сто бика правят широк-широк път;

че бъдещето е като венчална рокля,

че зората е като кораб със жито,

а борбата е като червена риба,

която на скокове гони реката.

Край