Никола Инджов
Спътници насън и наяве

Някой сънува музика, някой — любов, аз сънувам поезия. В озвездения ми нощен мозък се сътворяват думи на всякакви езици, които разбирам само насън, а забравата идва с разсъмването. Но каква висина е останала в сърцето, каква висина… Наяве усещам само спомена за този полет насън и понякога една цяла страна за мене се олицетворява от един поет. Така бе със салвадореца Роке Аалтон. С костариканеца Хоакин Гутиерес. С чилиеца Панчо Колоане.

През 1995 година една майска вечер в колумбийския град Меделин се превърна в разделна за мене. Живот до нея и живот след нея — ето така и ето защо. Разхождахме се из хубавия централен площад на този знаменит град и разглеждахме статуите на големия скулптор Фернандо Ботеро. Бяхме десетина поети, участници в Меделинския поетичен фестивал. Застанахме пред прочутата Желязна птица, за да си направим снимка за спомен — мексиканецът Хосе Емилио Пачеко, аржентинецът Хорхе Боканера, перуанецът Антонио Сиснерос, парагваецът Елвио Ромеро, чилиецът Флоридор Перес, панамецът Мануел Орестес Нието, уругвайката Марта Канфилд и аз. Направихме снимката и понеже в този момент прокапа дъжд, хлътнахме в едно малко барче. И точно тогава, минута след нашата поза на гении пред Желязната птица, се разнесе страхотен гръм. В столицата на световния наркотрафик се гърми непрестанно, но този път… Този път Желязната птица бе хвръкнала във въздуха от мощен взрив, поставен в нейното подкрилие. Не бе, естествено, заради поетите, а заради колумбийците. И жертвите бяха колумбийци — бедни продавачи на манго, отрудени момичета и момчета, които се стичаха на площада, където по традиция в събота вечер свири общинската духова музика. Видяхме с потресение разкъсаните хора, жертвите вяха стотина. Можехме и ние да бъдем сред тях. Ние, неколцина поети, неизвестни на площада.

Заради това ли в тази антология аз не отбелязвам точно биографичните данни на авторите, посочвам само рождената дата с илюзията, че поетите не умират. Пък и защото не знам кога и къде ще бъдат взривени.

Моите спътници насън и наяве са поети от много страни и от различни епохи. Едни срещах по пътищата си, други бяха съществували във времето преди мене, но нощем сънувах поезията им.