Никола Инджов
Пиратски строфи

Карибско море бе сцената, на която — както пише Арсиниегас — се повтори като че ли епичния преход от третия към четвъртия ден в библейското сътворение на света. Отвори се пространство така безкрайно за човека на петнадесети и шестнадесети век, каквото днес за нас е космосът. Средиземно море изведнъж се смали до размерите на езеро, европейската политика се оказа нещо като махленска свада между религиозни общности или между монархически наследници. Хоризонтът се разшири. Проницателните хора видяха неща, които никое европейско око не бе виждало преди.

Много по-вълнуваща от прокарването по карта на път към Индия покрай африканския бряг и около нос Добра надежда бе новината за съществуването на Новия свят. Испанците, които в продължение на векове бяха воювали с останките на исляма на Иберийския полуостров, се разпростряха по цялото земно кълбо. Откритието на Христофор Колумб премести световния интерес от Средиземноморието към Карибско море.

Морето на Новия свят! Докато морето на Стария свят започваше своя зимен сън, Карибско море бе разбудено от оръдията на първите испански каравели. Моряци, авантюристи и кръстоносци последваха Великия адмирал Христофор Колумб по неговия път към заника на слънцето, към Рая и Позлатената страна. Отиваха да посеят кръста между мъже и жени, които „не закриваха никаква част от тялото си“. Отиваха да се насладят, увлечени от възторжената несъпротива на индианките:

„Те предизвикват и облагодетелствуват мъжете и спят с тях в хамаци, защото смятат за чест да спят с ксианци“. Отиваха по много причини. Бе „епоха на приключения, каквато света никога не е познавал“. Така пише Стефан Цвайг.

Откриването бе съпроводено и завоюването бе последвано от убийства и престъпления, но също така и от западноевропейската цивилизация и християнството. Освен хора като Писаро и Педрария, известни със своята жестокост и грубост, които опетниха името на Испания с кръвта на толкова невинни, имаше хора като Ернан Кортес и Бастидас. Всички заедно пристигнаха в Карибско море, където туптеше сърцето на една зараждаща се Испаноамерика. Там, в таверните на Санто Доминго, мъжете богохулстваха и се караха, докато в катедралата се дочуваха спокойните проповеди на Монтесинос. Там Бартоломе де лас Касас, забогатял с кръвта и потта на многобройните си роби, решава да посвети живота си на бога, на Богородица и на индианците. Там борбата за справедливост разбуди съвестта на малцина, там младата империя реши критическия си недостиг на работна ръка, като започна да докарва негри от Африка.

… Аз бих искал да запозная благосклонния читател с един рядък манускрипт. Става дума за поемата „Описание на островите в Атлантическото море и в Америка“ от капитан дон Мигел де Бариос.

Тази поема е публикувана за първи път в книгата „Американски пирати и светлина върху защитата на бреговете на Западните Индии“ от тайнствения автор Ескемелинг. В подзаглавието е написано: „Тук се разказват важни неща за плаванията, описват се островите Еспаньола, Тортуга, Ямайка, техните плодове и продукти, поведението на обитателите им, сраженията и срещите между испанци и французи, появата на пиратите и техния начин на живот, превземането и опожаряването на град Панама, атаките срещу редица американски крепости от френските разбойници, от Олонезецът и Морган“. Това е хроника, написана от един корсар — Хуан или Александър Оливер Ексемелинг, Ескемелен или Оесмелин. Транскрипцията на името е свързана с неизвестността на неговия произход. Не се знае дали е французин, дали е холандец, а объркването идва от факта, че тази книга за първи път е издадена в превод на испански, а не на оригиналния език на автора.

Поемата е на автор, който веднъж е наречен „андалуски поет“, а друг път „жител на град Амстердам“. Името му е испанско, възможно е всичко това да е една литературна мистификация.

В поемата си капитан дон Мигел де Бариос възпява следните острови, които той е видял по пътя си от Европа към Америка: Гран Канария, Тенерифе, Палма и Хомера, Фуертевентура, Лансароте и Иеро, Третите острови, Сан Мигел и други острови, Мадейра и Пуерто Санто, Света Елена, Тринидад, Тобаго, Мартиника, Маргарита, Санта Лусия и Пуерто Рико, Барбадос, Еспаньола, наричана от индианците Хаити и Кискея, Тортуга, Ингуа, Наваса и Ямайка, Куба, Бермуда, Сан Хуан или Боринкен, много други острови. Описанията са възвишено поетични, използуват се образи за сравнения от класическата митология. В един сонет същият поет обяснява като че ли своята идея. Той казва, че както Омир възпя живота на Агамемнон, Вергилий — живота на Еней, Камоинш — подвига на Васко да Гама, и Гонгора — плуването на Христофор Колумб, така и той възпява в Америка

това, което пиратът разрушава,

и което испанецът защитава!

В горните два стиха като че ли е изразено всичко за пиратството — то възниква в противовес на испанските усилия да се завладее и подчини цяла Америка за короната на католическите крале Фернандо и Исабела. Англия, Франция и Холандия са страните, които не успяха да организират експедиции като Колумбовата и последвалите я конкистадори, т.е. откриватели и завоеватели на Новия свят, но в замяна на това трите велики европейски държави, които проспаха своя час за Америка, организираха корсарството и флибустерството, истинска война срещу испанците, и успяха в края на краищата след пет столетия, днес именно, да имат воня край на света свои бивши колонии и държави под свое настояще влияние. За Англия това е преди всичко остров Ямайка, за Франция — островите Мартиника и Гваделупа, за Холандия — остров Корасао.

Но в оная далечна епоха, когато европейските пирати започват да прииждат към американските брегове, други два острова — Тортуга и Еспаньола, са първите пристани на морските скитници и разбойници. Те са центърът на рая и ето как изглежда остров Еспаньола, днес Хаити, според Ескемелинг:

„Този остров е открит през 1492 година от Христофор Колумб, изпратен специално за целта от дон Фернандо, Католическият крал на Испания. Испанците са негови владетели и до днес. Тук се намират много и много силно укрепени градове, селища и места, а също така и твърде вкусни, прекрасни и в голямо количество насаждения, като всичко се дължи на грижата и труда на испанското население“.

И наистина, на този остров е град Санто Доминго, красив и разположен сред ливади и плодни градини. Целият остров е в зеленина, а бреговете му представляват широки плажни ивици. Ескемилинг пише още: „Много населена бе северната част на този остров, с многобройни селища, но холандците ги разрушиха и испанците избягаха оттам“.

В нашите представи за рая съществува един само плод — ябълката, която змията поднася на Ева. В рая на пиратите съществува изумителна флора, която Ескемелинг описва с някаква наслада, сякаш дъвче плодовете, за които разказва. Многообразието на портокали и лимони се набива от пръв поглед, тези плодове там са сладки, горчиво-сладки, горчиви. Природата е създала по подобие на портокалите торонхата, лимата, сидрата. Торонхата стига и до нас с английското название грейпфрут, но рядко достигат до Европа антилските лимони, които са колкото кокоше яйце, обаче съдържат пет пъти повече сок от дебелокорите иберийски и галисийски лимони, твърди Ескемелинг. Палмите на острова растат на височина до петдесет и повече метра, те са също различни видове — Латаниер, Бодлива палма, Палма чепелет, Росарио, Гроздова палма. Виреят на Еспаньола плодове, подобни на пъпеша, подобни на крушата. От тези плодове, преди те да узреят, населението прави нещо като мастило, с което пишат, но след девет дни това мастило избледнява и на хартията не остава и следа от буквите.

Безсилен да опише всички плодни дървета, уханните храсти, лековитите треви и корени, някои от които вижда за първи път като хининовото и каучуковото дърво, Ескемелинг заключава: „Предвидливата природа е вървяла по тази земя с разточителна ръка… и ако аз бях философ, можех да си спечеля като някои други титлата ботаник…“

Ескемелинг ненапразно споменава за труда на испанските заселници на острова. Много от плодовете и дърветата те са донесли от Европа, от Африка, като например пшеницата, ориза, кафето, портокала, ябълката, крушата, прасковата, смокинята, захарната тръстика. В рая на земята тези плодове са липсвали, но испанците са ги култивирали. Корабите на откривателите и завоевателите са пренасяли в трюмовете си и животни, които в новите земи намират като че ли идеалните условия за бързо размножаване — конят, кравата, прасето, овцата, кокошката. Но раят ги очаква също със свои прелести — какао, царевица, картоф, домат, юка, фъстък, агуакате, гуаява, папая, ананас, сапоте. Трябва да се прибавят още тютюнът, кактусът, енекенът, известен по-късно из целия свят като сизал, коката, тревата мате, ванилията, желязното дърво кебрачо, различни видове фасул, чушки, тикви, патладжани, бамя. И понеже говорим за пирати, за хора, които са имали уж за химн песничката „Четиридесет души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо-хо и бутилка ром“ — трябва да споменем питиетата, които се правят в рая. Най-напред, разбира се, ромът от тръстика, така тънко захаросан, ако е от Мартиника, така добре узрял, ако е от Куба, така хубаво потъмнял, ако е от Ямайка. И ракии, и вина се произвеждат там, но безспорно ромът стои над всичко — той съживява и мъртвеца!

Впрочем, да навлезем в поезията на капитан дон Мигел де Бариос. От различните части на неговата поема ще ви цитирам сентенцията за описваните острови.

Тринидад:

„Какви зелени криле разтваря

ароматното море с крайбрежия сребристи“

Тобаго:

„Не се плаши от урагани този остров,

полета плодородни са му стража“

Мартиника, Маргарита, Санта Лусия и Пуерто Рико:

„С най-хубавата захар се прослави

брега на Гваделупа англиканска,

а Маргарита — перла индианска,

чий взор могъл би лесно да забрави?

От Мартиника нося сянка ланска,

Санта Лусия ми се на слънце прави.

На стража на Пуерто Рико е Иберия

и никой го не плаши в тази империя!“

Барбадос:

„Като търговец той надмина Лондон!“

Еспаньола, наричана от индианците Хаити, и Кискея:

„Поле на флора си и на Нептун отрада си,

разположена на седемнайсет и половина градуса“

Тортуга:

„Завладяна от френски корсари,

тя е земя със съдбини люти,

но вдига като платна зелени върхари

на двайсет градуса и трийсет минути“

Куба:

„Остров, където Диоген Индиански

гледа величието на монарха испански“

Различни острови:

„В триъгълника със вълни се борят

Сарса, Ареноса и Бермеха,

на Косумел ни името му взеха,

ни знаят с нега що да сторят“

Бермуда:

„Там бурята надава рев и вой,

и въздухът превръща се в порой“

Сан Хуан или Боринкен:

„Този остров от испанците е открит

по време на празника на цветята.

За някого той е по-хубав от Мадрид,

а за някого — най-хубав на земята“

Пиратските стихове са като някои пиратски карти на рая. Те са например обърнати огледално и само внимателното вглеждане в тях може да разкрие истинските координати на акваторията, за която се отнасят. В поемата на капитан дон Мигел Бариос има, както читателят забеляза, вплетени сведения за географското месторазположение на някои острови. На някои от тях аз съм бил и мога да кажа, че и до днес описаната природа сякаш се е съхранила според погледа на поета, но ето че веднъж реших да си направя експеримент и погледнах в съвременните карти на каква географска ширина и дължина се намира остров Тортуга — може би най-свързания с пиратството Карибски остров. Оказа се, че поетът капитан съобщава месторазположението му с известна разлика…

Поемата завършва с ново описание на прелестите на рая, този път обект на вдъхновението е Мексико:

„Всичко е паркове, всичко е фонтани,

знатни градове, пристанища избрани.“

Тук пропускам възхвалите на подвизите, извършени от пиратите в света на така прелестно описаните острови. Аз просто исках бегло да запозная читателя с поезия, която досега не е популярна, макар трудът на дон Мигел де Бариос да представлява един много, много интересен епос…