Молитва

(Градът на инките Мачу Пикчу в перуанските Анди е обиталище и крепост на подоблачна висота, из който град и аз бродех като лунатик. Този град сякаш бе построен от камък и въздух, бе нещо като мираж, който не се явява всекиму, и кой знае защо ми се струваше, че такова е било Търново от времето на Патриарх Евтимий… От инките не остана много поезия. Първите испански летописци успяха да запишат някои молитви, в които има елементи на поезия. Ето една от тях.)

О, Виракоча, господарю на Вселената,

дали си мъж,

дали си жена?

Повелителю на топлината и живота,

ти, който правиш

магии със слюнката си,

къде си?

Стига ли до тебе твоят син?

Дали си горе,

дали си долу,

дали си край твоя трон и скиптър —

чуй ме,

чуй ме от горното море, в което живееш,

чуй ме от долното море,

в което си ти,

където си ти.

Създателю на света,

сътворителю на човека,

Господарю на всички Господари,

заради тебе

слабеят очите ми —

за да те видя,

за да ти покажа,

че ти се кланям,

че те познавам,

че те разбирам.

И ти да ме зърнеш,

да ме забележиш.

Слънцето,

Луната,

Денят,

Нощта,

Лятото,

Зимата

ненапразно минават-отминават

едни след други

към заветното си място —

при тебе.

Всички идват при тебе,

при твоя царски скиптър.

Чуй ме,

изслушай ме,

направи да не се уморя,

направи да не умра…