Дъжд

(Образец от поезията за деца на вайуу. Вайуу означава индивид от групата венецуелски индианци гуахиро. Това е тяхно самобитно название. Означава също личност. Текстът е публикуван през 1978 г.)

Разчепква памук морето-майка.

На една страна зрънца разхвърля,

за да останат семена.

Изчиства облачното си руно,

изтупва го с вятър.

И този полъх от сърцето на морето

е като въздишка от моите гърди.

Когато видя дъждовете да препускат

на бели кончета,

да разсипват прах като мъгла,

тогава се заоблачава,

гърми, трещи, бяга, претъркаля,

кладенците преливат,

вадите се разтурят,

звездичките като едра шарка

обсипват небето.

Земята пие вода.

Радват се птиченцата, жабчетата,

водните кончета, листенцата

и цветенцата на храстите.

И моята майка пере.

И аз се къпя, потапям се,

потапяме се всички

като риби в прозрачна вода.

Аз си играя, подскачам

като мехурчетата във водата,

които се надпреварват,

и които ни праща нашият

отец Хуиа,

когато надвисват облаци.

Бели облачета като агнешко руно,

черни облаци като дим от огньове сред лято.

Доволни сме, че сте дошли.

Побързай, отче наш!

Зарови семенцата в твоите недра,

за да набъбнат

от вода, земя и слънце;

за да пораснат, за да се подквасят;

за да направиш веселба;

за да се утоли нашият глад;

за да бъдем всички доволни

през нашия живот

и на нашата земя.