Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
(Образец от ритуалните песни на парауханите — обитатели на крайбрежията на езерото Маракайбо. Това племе, преживяло толкова много времена и пришълци, днес е на изчезване. Настоящият текст се пее по време на буря, представлява нещо като заклинание към природните стихии за живот в мир и хармония с тях.
Необходим речник:
Ньеру — жена. Изразът „мома Ньеру“ означава примерно невеста или жена, готова за семеен живот.
Пупинья — дом.
Маама — майка, мама.
Палю — рогозка.
Те’и — татко, свръхчовек, който няма нищо общо например с християнския бог. Той е същност.)
Една мома бе в одая запряна.
Един много висок момък
дойде да пита за момата Ньеру.
Говорил му някой за такава мома
и тръгнал той да се жени за нея.
И стигна така до Пупинья,
и казва на майка й,
че търси отрочето нейно за сватба.
„Тя с никого няма нищо,
пък и аз нищо не искам“ — майката каза.
А момата от одаята всичко дочу.
Пита той и разпитва
какво ще му струва,
какъв подарък.
„Казвам, че няма цена, че момата
остава си тук, не всеки
може да я отведе!“ — майката казва.
Понечва той да я зърне само,
а майка й пак не дава,
но той е могъщ —
и майката пада в несвяст
от буйния дъх
на много високия момък.
И той размени две-три думи
с момата, пък тя
отваря одаята,
защото той вече бе й харесал.
Той бе много, много висок момък.
Тя се нагизди и излезе.
„Да вървим!“ — момъкът каза
и момата пое с него.
Всички помислиха, че тя
намери си мъж на място,
щом тръгна покорна след него.
Мина не мина време,
майка й се освести,
освести се и попита:
„Къде ми е дъщерята?“
„Тя тръгна“ — отвърнаха хором.
„Ах, знам аз кой я отведе?“.
Намаза се цяла с балсами
и право към неговия дом.
Но неговия Пупинья
бе пазен от будни стражи,
тя ги помоли да влезе.
„Ах, маама, колко скърбим,
че не бива да влезеш, такъв е
редът, ако влезеш —
всички умираме, всички!“
„Тогава така ще умрете“ —
и тя издуха в лицата им
своята сила вълшебна.
Паднаха всички в несвяст.
Майката влезе,
момата й там я чака.
Майката троши вратите,
девойката й говори:
„Маама, тук съм!“
Много, много високият момък
бе полегнал и хвърляше пяна
върху Палю, изтощен
от вълшебната майчина сила.
Избягаха мигновено двете,
завърнаха се в земята своя.
Тогава небето се заоблачи,
времето сякаш бе пратено от Те’и.
Облаци, тътени, светкавици
и мълнии.
„Ах, маама, по-добре
да не ме беше отвела.
Ах, маама, тук ще умрем,
тук ще ни убият“.
„Не, ти не умираш,
и аз не умирам,
ти остани вътре,
мене отвънка ме остави“.
И майката отиде там
да следи за времето,
и времето
вървеше, вървеше —
и си отиде.
Когато майката се завърна,
проясни всичко с полъх могъщ.
Бурята мина-замина,
хората питат-разпитват.
„Нищо не е станало, нищо.
Дошла си е дъщеря ми!“
Досетиха се тогава,
че заради нея били са
тия светкавици, тия
гръмове, тия мълнии.
Полетът на момъка,
на много, много високия момък
била светкавицата, а гърмът
било неговата ругатня,
че изпуснал момата Ньеру,
без да я докосне дори.
… Това разказват старците
в бурните нощи
след песента и когато
спокойствието настъпи.
Тогава
гърмът и светкавицата тръгват
да настигнат момата.