Кой си ти, откъде съм аз

(Ритуално наддумване или надхитряване между младия Франсиско Мартинес Гомес, петдесетгодишен, и неговия пълен съименник, седемдесет и пет годишен.

Образец от първобитни обреди, магьоснически заклинания и викане на духове. Поддържат се до ден-днешен в религиозната общност Кариня, Карина или Карибе, характерна за бреговете на река Ориноко около индианските поселища Анцоетеки, Монагас и Боливар, както и по Гуанипското плато. Текстът е публикуван през 1979 г.)

Как върви твоето изцеление?

Моето върви

като молитва и аз я произнасям

с маракаси в ръце.

Коя е твоята молитва?

Както ти знаеш, пей песента си,

научи ме на твоята по-друга песен,

на цялата твоя песен.

Кой си ти, откъде съм аз?

Моята песен не е оттука,

научих я в Качама неотдавна,

но цялото зло с тази песен изгоних,

изгоних всички болести,

всички лошотии изгоних,

изгоних,

изгоних,

изгоних.

Откъде идваш?

Идвам оттам, идвам оттам,

знам какво ми дадоха —

не каквото ти знаеш.

Имам каквото ми дадоха,

сам се пазя,

сам строя там стряха за изцеление.

Каквото ми дадоха — изгоних,

всичко изгоних,

всичко натроших,

всичко натроших,

всичко, всичко

натроших, натроших,

всичко натроших сам,

всичко натроших.

Аз съм изцеление,

изпепелявам, не омайвам,

изцеление съм,

изцелявам, не омайвам,

гоня всички лошотии,

изцелявам, възстановявам.

Правя добрини.

Всички се радват на моята песен.

Моят дух прави добрини.

Моята сянка прави добрини.

Моето кръвоприношение

прави добрини.

Моята лула

прави добрини.

Моята сламена шапка —

като я размахам —

прави добрини.

Откъде си ти? Кой съм аз?

Аз идвам от Хълмите,

не е тамошна моята песен.

Моята песен си е от мене,

от мене си е,

от мене.