Никола Инджов
Който си говори сам…

Странникът през Америка ще усети испанското присъствие навсякъде, дори там, където друг могъщ дух е определил своето пространство — Югът на Съединените щати. Пътувал съм често до Сан Антонио и Хюстън от Монтерей — последният мексикански град на една магистрала, преградена при Рио гранде с икономическа, политическа и психологическа граница, но не и с граница езикова. Стотина големи и малки селища са разделени между две държави в резултат на военните завоевания на САЩ през миналия век, когато отнемат от Мексико територия колкото за петнадесет Българии.

Обаче от Атлантическия до Тихия океан по този граничен паралел властвува испанският език. Чиканос — така се наричат янките от мексикански произход, които са испаноговорещи. Те именно са обитателите на разделените от държавна граница селища. А иначе по-известните градове, в които чиканосите преобладават заедно с говора си, са Сан Франциско, Лос Анхелес, Тихуана, Сан Диего, Сан Антонио…

Испанският език се оказа велик асимилатор, но и срещу него се възправя някаква непристъпност. Това са Андите и Амазония. В страхотните дебри на могъщите планини, във високото поречие на огромната река и до ден-днешен крак на европеец не е стъпил. Там властва доколумбово време и звучат езици като от Вавилонската кула. И ако испанският е направил Юга на Съединените щати двуезичен, то в неговите васални територии индианските наречия и диалектни говори поддържат двуезични други градове. В Мерида на полуостров Юкатан аз долавях струноподобния говор на маите, а в една крайпътна кръчма в аржентинската пампа към град Ескина в ухото ми струеше езика на индианците гуарани.

В днешна Америка съществуват стотици местни езици. Някои от тях — като езика на ацтеките науатл, като езиците кечуа и аймара в Перу и Боливия се говорят от половин милион хора, а други, като езика теуелче в Патагония, езика отомако във Венецуела, езика пая в Хондурас, езика уари в Бразилия — от по стотина души, от последно може би поколение. Това е причината в испанския и португалския език на Америка да са придошли много думи от примитивните наречия. Някои от тези думи — като какао и табако например, са се разпространили като че ли във всички световни езици, други са ограничени в етническите зони. Но трябва да се знае и нещо твърде любопитно — първите испански мисионери, разпространители на езика на откривателите на Америка, извършват поради обстоятелствата и друга мисия. Те разширяват пространството на местните индиански езици и диалекти като средство за общуване със съседните племена. По този начин сравнително далече от изконната територия на своите народи по континента са се разпространили науатл, кечуа и гуарани.

В Корасао и в Насоу, в Санта Лусия и на източния бряг на Никарагуа аз дочувах креолските езици на Америка. Те представляват смесица от местни диалекти с европейски говори, предимно испански, португалски, френски и английски, като на някои места към тези лингвистични коктейли се прибавят и африкански наречия. Това са странни мелодични говори, които разшифровах по някоя и друга дума в тях от Европа.

Мислех си в началото, че креолските говори са само за битово общуване, но с течение на времето се запознах с писатели, които пишеха например на папиаменто — езика на остров Корасао. Във Венецуела разгръщах книги на езиците сарамакан и сранантонго, които са креолските говори на заселените от индуси мюсюлмани Суринам и Гайана. Познавам и писатели от Мартиника, които пишат на креолоантилски.

… И през тази езикова вселена странно ли е да видиш един човек, който си говори сам? В самолета нощем, когато всички спят и отдолу просветва някакъв огромен град, този човек си говори сам. И какво си говори? Не свои думи, а думи на хора, с които се е разделил на летището за малко или завинаги. Думи на поети от Америка, оставени му и в ухото, и в книгите, които човекът носи от единия край на света към другия. Който си говори сам — той не говори свои думи. Той повтаря слова от поеми, прочетени току-що — и винаги по-късно, отколкото трябваше да бъдат прочетени. Но все пак прочетени, запомнени. Човекът, който си говори сам, търси същите слова на своя роден език. Затова си говори сам.