Ернан Лавин Серда
Заклинанието на черепа

Ягуарска глава,

гущерска кожа, кожа на гущерица,

сприхава опашка на койот и хиена —

такъв е този накачуленият,

този зародиш на вонящата Кайкал, както и да се казва:

Ярур Банна, Ярур Лолас, Ярур Ацтура, Ярур Казакия.

Всички — магьосници.

Всички — жреци.

Всички — джуджета

на пазара в Мандинга. Акули!

Залата представлява ад. (Залата за изтезания). В ъгъла

плахо пламти чилийското знаме

между дъх на тамян

и плам на големи свещи.

Бившият министър Карлос Гонсалес Браво (уволнен)

е на колене, шията му одрана. Едно джудже

с опашка на диво прасе

изхвърля искри от всяко свое ухо

и говори с глас на колежанин:

— Аз, Дариел Фуенсалида, в името на Хуан Първи

изисквам вечна вярност към твоя цар, добро поведение

и обич към Предприятието, не говори с никого, заший

си езика,

захлупи си ушите, и преди всичко —

произвеждай, произвеждай, произвеждай!

И не лай като други, и ще бъдеш възнаграден.

Дръж се добре — и ще има възнаграждение!

Сега целуни този Пръстен и този Кръст,

този образ на Богородицата и тази Сабя.

Закълни се пред Светата Библия!

… Един череп окрилен ту светва, ту угасва

като светлинен сигнал. Пресен и усмихнат.

Черепът виси от тавана и пада в средата на залата.

Жегата е непоносима и е по-страшна отколкото в ада.

Черните завеси не помръдват,

сянката на големите свещи

удря завесите и избухва като вълна,

и изчезва в пясъка.

Не остават следи, само песен на койот се дочува.

Дим покрива Сабята.

Жреците вадят камшици, подпалват опашки,

бавно побесняват,

никой не разбира тази промяна в нрава им,

те пеят и сега вече избухват.

(Бъдещите заклинания ще са с кръв!)

Жреците струпват динамит, куршуми и пушки.

Книгите ги издават.

Подготвят бягство, но Черепът светва

и присветва

това е сигнал за тревога.

Черепът се е изморил да лъже.

Чувствате ли дъх на горена гущерска кожа?

На опърлена кожа на гущерица?

Ягуарски глави,

пушечно месо…