Ефраин Баркеро
Всекидневен театър

Съдията ще ти даде някаква хвърчаща хартишка,

ще ти осигури монахиня, огледало — за да се видиш,

капеланът ще ти наметне една черна дрипа.

И ще дочуеш как войската обува ботуши,

огромни ботуши, шумящи като перушина.

 

И надзирателят ще те покрие с някакъв шал,

и помощникът му със сапунче ще намаже твоите бузи,

ще опита бръснача по дланта на ръката си.

И ще чуеш тръбата да вдига войската, щом петелът

закукурига с твоята и с неговата си кръв.

 

И полицаят ще ти подметне може би някакво писмо,

адресирано за друг, но с познат почерк,

няма да го прочетеш, но ще усетиш дъх на жито.

И ще дочуеш твърдите ботуши по цимента

между дъха на конете, които пасат наблизо.

 

И някой ще те премери с жесток и немигащ поглед,

ще ти заповяда да спреш, да пристъпиш навън,

ще въздиша глуховато зад твоя възправен гръб.

И ще доловиш седемте блестящи изстрела,

убили най-напред птица, а после — вятър…