Никанор Парра
Пилигримът

Внимание, дами и господа, малко внимание:

обърнете за момент глави към тази страна на

републиката.

Забравете за една нощ вашите лични проблеми.

Удоволствието и страданието могат да почакат отвън.

Веднъж се чува нещо от тази страна на републиката.

Внимание, дами и господа! Момент внимание!

Една душа, която бе бутилирана дълги години

в нещо като сексуална и интелектуална пропаст,

която се е хранила оскъдно през носа,

иска вие лично да я чуете,

искам да бъда информиран за някои неща.

Трябва ми малко светлинка, градината се покрива с

комари.

Намирам се в катастрофално умствено състояние.

Постъпвам според себе си:

докато произнасям тези думи — виждам велосипед,

опрян на една страна.

Виждам мост

и автомобил, който изчезва между сгради.

Вие се подстригвате, наистина, вие

минавате пешком през градината,

под кожата си вие имате друга кожа.

Вие имате седмо чувство,

което ви позволява автоматично

да влизате и излизате.

Но аз съм като дете, което плаче за майка

иззад скалите.

Аз съм пилигримът, който вдига бял прах.

Дървото, което моли с викове листата да го покрият.