Росамел дел Вайе
Ти, мъртва на слънце

Ключ на забравена страна,

отключи ми тайните на имена и хора.

Ще ги намериш изписани по дърветата на твоите

ръце.

Тайнствени нарези, навлажнени от погледи.

О, нека не изсъхне моето потекло,

додето дъждът царува.

Трудно приношение на сърцето

между загадките на нощта.

Страни и представи?

Не помня друго пътешествие,

освен онова,

което предприемах по твоето чело,

за да проникна в спокойното море.

Обвит в непокорство.

Ти, мъртва на слънце,

аз — белязан с огнени знаци

и непознати мириси по кожата.

Завинаги в музиката на твоя сън

аз съм нищо от твоето утро.

Сравни петната по моето сърце и моите думи

с облаци — наполовина пропаст, наполовина сняг.

Сега гася светлини, за да те търся

по мътното слънце, което те съпровожда.