Хувенсио Вайе
Аз съм само един дърводелец

Аз съм само един дърводелец.

Както някой се ражда

с ранена гръд, с дума

в устата, с плам на челото —

аз се родих дърводелец.

 

С този поминък идвам

и дъх на греди остава

в чергата ми и в хляба,

и крача по стърготини

позлатени

Както лалето се ражда

и вгледано в слънце разцъфва,

целува вода и е само

лале, додето увехне —

аз се родих дърводелец.

 

От покрив на покрив минавам,

от стряха на стряха живея,

по тези въздушни мостове —

ни майстор, ни пеперуда —

като пчела звъня си.

 

Аз правя такива маси,

на които царува хлябът

и виното весело властва,

та да могат поети — братя

на мойта душа да седнат

заедно всички.

 

А със бичкия в ръката —

блестяща сребърна риба —

аз по света минавам

като човека, който

затваря деня и подсвирква

на нощта да дойде.

 

От дъното на душата

аз съм си дърводелец,

вмирисан съм на лепило

като на лековит балсам и

така живея.

 

Ето, с греда в окото

и с молив зад ухото

щастлив се завръщам, правя

ластовиче гнездо като

малко балконче.

 

Чета Библията над стърготини

сякаш над огън. Тих съм,

но хвърлям чук в небето

да подкрепя борбата

на моите братя.