Марио Бенедети
Този град е лъжовен

Не може да бъде.

Този град е лъжовен.

Неимоверно е палми да се привеждат,

за да погалят грива на коне,

и очите на проститутките да са нежни

като очи на Венера.

Неимоверно е вятър да надига фусти

и да оголва все красиви бедра,

и общинските съветници на велосипеди

да минават от есен в лято и обратно.

 

Не може да бъде.

Този град е лъжовен.

Неимоверно е да не се изчервявам заради безволието си,

въздишките да ме трогват колкото и вика „уррра“,

да плюя невинен и весел

не вече в портрета, а в лицето на някакъв господин.

Неимоверно е покрив с антени

да намери най-после своя гръм справедлив и точен,

самоубийци да съзерцават пропаст и да се гмуркат

като от някакъв спомен в някакъв басейн.

 

Не може да бъде.

Този град е лъжовен.

Неимоверно е вещици да се усмихват в упор

и моето безсъние да скърца като скелет,

и заместник-началникът и началникът на полицията

да плачат

като върба и като крокодил съответно.

Неимоверно е аз самият да преглеждам коректурите

на моя собствен славословен некролог

и бързата помощ да напредва незабележимо,

а камбаните да бият само като камбани.

 

Не може да бъде.

Този град е лъжовен.

Или е истински —

тогава

добре,

затворете ме!