Мануел Орестес Нието
Тези улици, които никой не обитава

те са потиснати и опустошени

като кинематографично копие на селище призрак

тук не минава човешко същество

бирените бутилки се събират в определен час

на определено място

всеки залък храна

излиза от машинен сервиз

прецизно

с точно отбелязан грамаж

и калории

изглежда че тези улици

и техните светофари

и въобще пътните сигнали

се контролират с компютри

чак от самия вашингтон

тук е спокойно

има паркове

паметници

места да правят любов без любов

и без притеснение

казарми оградени с безкрайна мрежа

по тези улици като смъртта

нищо непредвидено не става

това е Зоната на Канала по епидермиса

по епидермиса защото

вътре е вълчата къща

зоналната младост с дрога в ръце

стратегическият бастион

културният арсенал

надменен и преобразяващ

от герданите си до космическите си ракети

самолетите по пистите

замаскираните влекачи

въоръжената армада в утробите на хълма Анкон

привидния покой на водата

в шлюзовете

която пада и се вдига до ниво

зелените алеи

зелените майори

зелените къщи на войници с тежки обуща

зелените омрази засечени от радара

и този спечен въздух

с абсолютно слънце

прозрачен

и

ясен

като бомба която всеки миг ще избухне