Рамиро Очоа Лопес
Благотровителите

Надя, моя любов, искам

да опознаеш благотровителите.

Това е странна дума.

Измисли я генералът.

Ще ти разкажа кои са те.

Те управляваха тази страна много години.

Навсякъде можеш да ги разпознаеш —

по живота им атлазнопамучен,

по определенията им на геноцидите.

Техните предшественици построиха

пиратските крепости на тази страна,

в тях зазидаха и морето, което ни обикаля.

Не е тайна, че те кръстиха катедралите,

където уринираха янките,

дошли да задушат цветето, което тук се надигаше.

С бодливата тел на класовата си омраза те ни вързаха.

Една нощ хвърлиха светена вода на транзитния път.

Моя любов,

ти отсега нататък по улиците ще ти съзираш,

когато прелитат със скоростта на своите амбиции.

На родения тук те не обръщат внимание.

Техните арии са всъщност фашистки химни.

Умът им е в Ню Йорк или в Бруклин,

но ръцете им не се оттеглят от Панама

и като подземни кабели нахлуват в мозъка на Панама.

О, трябва да ги опознаеш!

Не ги кори заради деликатните им навици,

заради ритъма извънконтинентален,

заради поп културата им.

Те са по-обикновени, моя любов,

те са хора, които са втренчени в своя бизнес.

Понякога прилагат нежност, бъди внимателна.

Дори се усмихват много добре и имат естествени зъби.

Не ги кори, моя любов, заради невероятните им печалби.

Заради милионите им — не!

Заради техния двойствен живот или заради алковите им,

пълни с невротици.

Не ги кори заради това, което ни сториха през 1903.

Ах, как се правят на тъжни!

В края на краищата нямат време един мак да подишат!

Дните излизат от часовниците си вече.

Времето се превръща в публичен враг техен.

Компютрите се развалят.

Обезнадеждават се електронните им мозъци.

Народите започват да пеят.

Оттук се дочува прехрипналия глас на битките.

Знамената се изпълват с любов и революционен полъх.

Камшиците плющят срещу лицата на

робовладелците!