Хайме Сабинес
Така е

С векове вкаменени,

с времена на омраза и вопъл,

с любвеобилни и слепи тълпи —

обречен на смъртта,

удавен в моята си кръв —

аз

                съм

                                тук,

приличен на ранено куче сред зяпачи,

противен като току-що роден

и като труп на родилка измъчен…

Именно ние сме самотниците на света.

Именно ние сме лишени от всичко.

А който разрухата си не може да възпре —

не ме интересува, не струва за нищо,

да се маха, бързо да изчезне!

… И за да провериш дали е вярно,

умри и ти!

Умри и ти. Хайде, умри!

О, измамен живот,

вироглав живот и глух!

Поети лъжовни, вие никога не ще умрете,

макар че с нищожната си смърт бродите по света,

озарявате я, оплаквате я, увенчавате я с цветя,

горделиви пред бедните, скромните, обнадеждените.

Вие все още не познавате смъртта,

но щом я опознаете, едва ли ще я възпеете,

ще си кажете, че е останало време само за живот.

Но аз съм виждал мъртъвци,

единствено мъртъвците са смърт,

обаче това наистина няма значение.

Клетникът като мене завинаги си е клетник.

Такъв е животът.

Мога да ви кажа нещо заради умрелите от любов,

заради болните от надежда,

заради привършилите дните си, които още

блуждаят по улиците с недвусмислен поглед

и със сърце на ръце, за никого неотредено.

Заради тях и заради уморените, които бавно

умират в мазета и в тавански стаи,

смълчани вече, вече високомерни от глад,

омразници, заплатили с монетата на любовта.

Зарази тях и заради други, заради всички,

забили нокти в изпосталели ребра,

търсили напразно отдолу нагоре

тази дума, това лице —

и намерили само кървави риби, пясък…

Мога да ви кажа нещо, което не ще бъде тишина,

не ще бъде самота,

няма да познае ни лудост, ни смърт,

нещо, което е на устните на децата,

което зрее в устата на старците,

нещо слабо като плода в клоните,

завистливо като вятъра:

смирение.

Мога да ви кажа също

да не вземате под внимание моите думи.

Плодът се въздига по стъблото,

изстрадва цъфтенето, достига въздух.

Никой не може да ми предостави живот.

И все пак всички реки се раждат от морето!