Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
С векове вкаменени,
с времена на омраза и вопъл,
с любвеобилни и слепи тълпи —
обречен на смъртта,
удавен в моята си кръв —
аз
съм
тук,
приличен на ранено куче сред зяпачи,
противен като току-що роден
и като труп на родилка измъчен…
Именно ние сме самотниците на света.
Именно ние сме лишени от всичко.
А който разрухата си не може да възпре —
не ме интересува, не струва за нищо,
да се маха, бързо да изчезне!
… И за да провериш дали е вярно,
умри и ти!
Умри и ти. Хайде, умри!
О, измамен живот,
вироглав живот и глух!
Поети лъжовни, вие никога не ще умрете,
макар че с нищожната си смърт бродите по света,
озарявате я, оплаквате я, увенчавате я с цветя,
горделиви пред бедните, скромните, обнадеждените.
Вие все още не познавате смъртта,
но щом я опознаете, едва ли ще я възпеете,
ще си кажете, че е останало време само за живот.
Но аз съм виждал мъртъвци,
единствено мъртъвците са смърт,
обаче това наистина няма значение.
Клетникът като мене завинаги си е клетник.
Такъв е животът.
Мога да ви кажа нещо заради умрелите от любов,
заради болните от надежда,
заради привършилите дните си, които още
блуждаят по улиците с недвусмислен поглед
и със сърце на ръце, за никого неотредено.
Заради тях и заради уморените, които бавно
умират в мазета и в тавански стаи,
смълчани вече, вече високомерни от глад,
омразници, заплатили с монетата на любовта.
Зарази тях и заради други, заради всички,
забили нокти в изпосталели ребра,
търсили напразно отдолу нагоре
тази дума, това лице —
и намерили само кървави риби, пясък…
Мога да ви кажа нещо, което не ще бъде тишина,
не ще бъде самота,
няма да познае ни лудост, ни смърт,
нещо, което е на устните на децата,
което зрее в устата на старците,
нещо слабо като плода в клоните,
завистливо като вятъра:
смирение.
Мога да ви кажа също
да не вземате под внимание моите думи.
Плодът се въздига по стъблото,
изстрадва цъфтенето, достига въздух.
Никой не може да ми предостави живот.
И все пак всички реки се раждат от морето!