Мигел Гуардия
Априлският вятър

Никога не съм живял извън града, не мога

да разпозная Северния вятър, също

ни Южния, ни Западния, но дойде ли април —

през Мексиканската долина, щом като товар

върху човека жегата припадне,

щом първите сиви облаци нашарят небето —

полъхва един спокоен вятър,

който намята телата с прохлада

и пресушава по мускулите мъжката пот.

… Същият вятър, който знамена развява

по площади, улици, казарми,

който с родолюбие изпълва младите сърца

но на мене ми напомня хора и пейзажи,

дето няма никога да опозная;

този е вятърът, който носи мирис на треви далечни,

вкус на дъждове и тънък дим

от панаирджийски музики,

и светкавици изпод поли, подухнати нагоре.

Вятърът априлски през Мексиканската долина,

без съмнение, е вятър шеговит.

Все пак понякога е тъжен — и те натъжава.