Хосе Горостиса
Безкрайна смърт (откъс)

Защо редкия метал или дялания камък,

както и свободната гладка скала,

издигнала замъци с колоди от безводие и скреж,

както и пясъка по сведени рамене,

и първозданния хумус на мътното проникване —

ах, защо всичко свършва

като тъжен хрип на насладата,

щом формата за самата себе си,

чистата форма,

се отдаде на удоволствието на смъртта

и в жаждата си да я източи на големи светлини

пречиства в пламък

ритуалния елей на страстта;

защо без устни, без пръсти, без зеници,

да, стъпка по стъпка, смърт по смърт, полудели,

се присъединяват към оттеклите матки,

докато един друг изяждат

животно — животното,

дърво — дървото,

камък — камъка,

огън — огъня,

море — морето,

облак — облака,

слънцето — додето превърне всичко в плодородна река,

в която влюбени семена се съчетават,

недостъпни за умора и досада,

разкошно изобилие на слънчевия апетит…