Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
Ако някой ви попита за него,
кажете му, че никога няма да се върне, а ако се върне —
няма да познае ничие лице, кажете му също, че не остави
мисли по никого, че носеше тайно послание,
нещо важно искаше да предаде,
но го е забравил.
Кажете му, че сега мълчи по друг начин
и в друга част на света,
кажете му, че все още не е щастлив,
ако това ще ощастливи някого,
кажете му, че си тръгна с празно и сухо сърце,
и че за него няма значение дали го съжаляват
или му прощават.
Той самият вече не страда заради това
и вече не вярва в нищо, в никого, дори в себе си.
Толкова неща видя, които
угасиха неговия поглед и сега, сляп,
нуждае се само от осезание.
Кажете му, че понякога изпитва съмнение в бога
и през един гигантски ден, кажете му, имаше думи,
които го накараха да вярва в любовта, а след това
разбра, че любовта трае колкото трае една дума.
Кажете му, че подобно на пробит от изстрели въздушен балон
душата на отсъствуващия падна до ада, до ада, в който живее,
и че все още не е без надежда, и кажете му,
че понякога мисли
за това спокойствие като за свое наказание,
кажете му, че не знае какъв е грехът и коя е вината,
които по света го зоват, че това е друг проблем — той счита,
и кажете му, че в безсънни нощи и в други,
когато вярва, че е сънувал нещо,
страхува се, че вината е единствената негова същност, която остава,
че в едни утрини, пълни със светлини,
и в нощи, когато е пиян от вино,
чувствува радост за своята невинност, и кажете му също,
че в такива съдбоносни мигове разговаря сам със себе си.
Кажете му, че ако някой път се върне — ще се върне
с две череши в очите си, с цяла нива черници
в стомаха си, със змия на врата си,
и няма да чака от никого нищо, ще си вади хляба
честно, от измислици, ще чете писма и ще прави
странни обреди, в които не вярва, и кажете му още,
че отнесе със себе си няколко суеверия, три идола,
няколко лошо разбрани усложнения и спомен
за две или три лица,
които му се привиждат по здрач —
и нищо.