Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Слушай

                слушай

                                слушай

гласа на хотели с неоправени легла

разговори в тъмни коридори с яркочервени пътеки

по които прислугата на разсъмване изскача

като уплашени прилепи

слушай

                слушай

                                слушай

шушукания по стълби гласове от кухня

където се втвърдява кисел дъх на храна

скрип на асансьори

слушай

                слушай

                                слушай

прелестната обитателка на 204 опъва крайници

оплаква се и простира вдовишката си голота върху

кревата

от нейното тяло излиза хладния мирис

на току-що одъждено поле

ах как минават нощите трепетливи като знамена

по стадионите

слушай

                слушай

                                слушай

водата която капе в умивалниците и по стъпалата

която залива хлъзгава и вмирисана плесен нищо няма

освен

една сянка една влажна и плътна сянка всичко покрива

когато денят засее монети по кирливия под

нейното безкрайно и бяло тяло ще се раздвижи

покорно на стълкновенията в постелята опознало

всякакви пътища водата ще изчисти мръсотията

ще възроди изворите на желанието

слушай

                слушай

                                слушай

неуморната пътничка отваря прозорци

и вдишва уличен въздух

някакъв безработен й подсвирва от тротоара

и тя разкършва в отговор плещи

… от коприва към градушка

от градушка към кадифе

от кадифе към нощно гърне

от нощно гърне към река

от река към водорасли

от водорасли към коприва

от коприва към градушка

от градушка към кадифе

кадифето на хотела…

слушай

                слушай

                                слушай

утринната молитва на 204

нейния вик обикаля коридори

буди изплашените спящи

„Господи, боже мой, защо ме изостави“

Край