Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

На Хорхе Гаитан Дуран

Сега аз съм жаден и моя любима сега е водата.

Отдалече аз идвам, от бездънни тъмни очи.

В царството на заспалите сега съм дълбоко-дълбоко,

само там се познавам, душата си срещам само там.

 

Нощта с клюн безпощаден сърцето ми кълве и разяжда,

а слънцето на заспалите ми пие кръвта.

Скитам мъртъв от жажда и бясна люлея камбана

като зов към най-тънка и влюбена в мене вода.

 

Забравеният съм аз. Искам поне една клонка вода,

искам свежо крайбрежие с нежен пясък на прах,

чакам и дано да дочакам цвете, наречено маргаритка,

за да стихне със цвете на гръд, със цвете на гръд.

 

Никой не може да ми отнеме ни целувка, ни поглед,

дори и смъртта не ще отнесе този мирис на цвете.

Аз минавам обвит в съновидения, в сиянието, което

вие виждате, от морето на заспалите е спомен за вас.

Край