Луис Видалес
16 март 1930

Това бяха майсторите на иглата.

Те настояваха за договор,

според който да облекат Полицията в един само цвят —

син шевиот, копчето — позлатено,

а на него гербът с дремещия кондор.

 

Правителството се подигра и с кондора, и с другото,

реши Полицията да бъде облечена

от широкия чуждестранен свят.

 

Засегнатите поголовно

от поголовен глад,

от поголовна национална бедност

потърсиха работа на площада, където Симон Боливар

се въздига с извадена наполовина справедлива сабя.

 

В двора на двореца откъм парламента

се появиха картечниците на закона.

Множеството тръгна към „Железарница Вергара“,

за да се въоръжи в самозащита.

Изведнъж думата „Огън!“

 

оцвети площада, църквата, двореца,

статуята на Боливар, справедливата му сабя —

и гроздове мъртъвци бяха поднесени

в подножието на страната като понятие

за свободата. И то заради смаяното дете поет.

 

Мълчание след това съпроводи

общественото мнение, мъртвите, пресата.

Само детето, което пише това,

ми се явява и ми напомня,

и ме моли да го разкажа

на всички деца на родината.

 

И да им кажа също как видя

в новите копчета на гвардията

възстановени думите

„Свобода и ред“

и — вечен — Дремещият кондор.