Уго Саласар Тамарис
Из „Подстрекателство“

Той вярва че се моли когато богохулства

и съблича припрени жени целува ги

скучае засрамва се и на първия ъгъл

проверява себе си

по своята осанка по своето желание

не установява нищо започва да плаче

облечен в траур и се самоизяжда

хуква на улицата остава празно

в кревата в канцеларията в човека

на всеки кът и у всяко дете

в съня му има внезапен уплах

заковал е прозорците между детски плач

въшки и пикоч

като говори размахва ръце

без някой да го види

или да го разбере без този някой

да се погрижи за зодията му опустошена

той започва когато другите свършват

наранява ръце с пили и предателства

той потъва треперещ в блата в мини

нощем той разлиства книги

опипва сечива опипва ги студени

и чака облакътен на масата

между слухове и кафе

удря се по гърдите

и коленичи постигнал

поредното нищо

и започва да бяга от своята сянка.