Хорхе Каррера Андраде
Попътен бюлетин

Върху чергата на света

петелът простря цветна песен да съхне.

Светлината натежа като плод.

Полето ми връчи своя законник.

От стар дървен кръст

бе направено рало.

Екваториалната линия

като болезнен пръстен

бе обхванала моето сърце.

На кораб с двайсет моряка

папагалския си куфар натоварих

за към другия край на земята.

Азбуката на съзвездията пламтеше.

Въртяха се весело пристанища-деца

във въртележката на хоризонта.

Разбунтуваха се моретата

и четирите вятъра

срещу моята адмиралска мечта.

Капитанът довлече до стария континент

котва като желязна детелина.

Видях кулите, натоварени с денкове облаци,

и щъркели

с кошници в клюна.

Европа пускаше механични рала

в смазочен ритъм.

Със сламен слънчоглед

изсмукваше от земята калций

и радостта на света

се превръщаше в дим.

Градовете си говореха дълго.

Открих човека. Тогава

и моето послание разбрах.