Енрике Леон
Двама

Стихове за един актьор от комедийната

трупа на Мочо Марин, наречен Исус Спасителят

да разкажа за баща ми в град

                                                                удължен от жълти

светлини

в тясно кафене

пълно с табакери

актьор на мочо марин

продавач на ванилия

безпогрешен носител на черна вратовръзка

включително и в дни на премиери

и с белег на левия глезен

оставен му от прангите по пътищата

да разкажа за солниците където опозна

мария от доживотната помощ

двама се родиха

две деца наситени на карамфили

и на чаши вдигнати с усмивка горделива

моят баща комедиант от първата редица

не позна ни една врата която го очаква

понякога след някоя вяла овация

идеше към моята къща

помня го висок и любопитен

с пакет в ръка

казваха ми.

                                Това е баща ти

пращаха ме да си играя с храсталака в двора

виждал бях голяма снимка на която

той предчувствуваше триумф в театър неизвестен

помня че на стария пазар той не раздаваше милостиня

лелите ми говорят за неговия вкус към виното червено

лелите ми говорят за спонтанна лудост в неговия говор

лелите ми говорят как изчезва лицето му когато

жена му нещо му нарежда и поръчва

лелите ми говорят че обичал да разказва за градове

за договори с национални компании

казват че бил много ловък в танца

ни едно стихотворение не бил написал

един ден умря нейла

и на другия ден мануела

след това умря елиста

и в същото време умря хесус леон

за него мария не говори

(но твойта прическа мария твойта прическа)

ти я носиш побеляла от тебешир и мисли