Велия Бош
Радиоактивният дъжд

На мене ми дайте онзи дъжд, който магарето ощастливява,

не искам другия дъжд, който разтърсва бахчите

и подлъгва росното черепче на марула…

Познавам борбата на първите водорасли

да завземат плажа,

знам как реката постигна да не бъде вече река

на брега на жаждата,

познавам ябълката и нейният подпален плод

и различавам всички неща на света.

 

Не искам другия дъжд,

за ябълките — радиоактивен,

за прасковите — бавна смърт,

чуплив крак за здравото дете.

Ако дъжда, който обичаме, пада,

крием книгите си под поли и фусти.

Фосфор 32,

калций 45,

йод 131,

желязо 45?

 

Спрете тъмната ръка на лабораториите!

 

Искам риба със сини бодли

за моя брат, риба без радиация,

полегнала на подноса като атлантически бог.

Не фабрикувайте повече дъжд,

който не опложда,

който наранява младоженските утроби,

който може да измами листата,

който нощем прилича на облачен юмрук,

а денем вимето на кравата отравя.