Жорже де Лима
Името на музата

Не те наричам Ева,

не ти давам името на никоя родена жена,

нито на нещо, нито на богиня, нито на пророчица,

нито на земя, нито на звезда, нито на цвете.

Но те наричам тази, която се спуска по лунния лъч,

за да разбуни морета,

за да навлезе в най-трепетни неща.

Когато гледам безкрайните полета с върби,

разлюлели цветисти корони,

знам, че не вятър — ти преминаваш

с разпуснати коси.

Обичам да те съзирам в прозрачните медузи,

полюшнати към северните моря,

да те чувствам в чайки и птици от полюса,

полетели през поледени пространства.

Не те наричам Ева,

не ти давам името на родена жена.

Твоето име трябва да бъде на устните на децата,

родени неми,

в тихите и подвижни пясъци, отишли в дъното на

морето,

в утаения въздух след свирепите урагани,

в словото на отшелниците, които те видяха насън

и умряха, щом се пробудиха,

в неразбраната от никого до днес

парабола на мълнията.

Във всяко подобно движение има срички

        от твоето име вековно.

Да почакаме, друже, семената засети да се преродят

и първозданните животни да се помирят

под същата дъга.

Тогава ще се чуе името на тази, която не наричам Ева,

нито й давам името на родена жена.