Пришълците толтеки

Олмеки и хикаланки се надсмиваха на толтеките:

хвърляха в лицата им царевична помия,

с добре подострени тръстики драскаха нозете им,

бодяха гърбовете им и те се покриваха със синини.

Тежка бе работата на толтеките — носеха вода и дърва.

Във всичко бяха роби без никакво уважение.

Подигравка за жителите бяха бедните толтеки.

Събраха се веднъж през нощта

четирите главни техни вождове:

Иксикоуатл, Кецалтехуеиак, Тезкауицил и Толоуицил,

споделиха страданията си и се оплакаха един на друг.

И събрани всички заедно, толтеките си казаха:

— Какви хора сме ние? Така ще ни съсипят!

Живот ли е животът ни от две, от три години насам?

Така ли ще ни карат да живеем? Какво ни остава повече?

Какво ще дойде след това?

Нашият бог, изглежда, го иска, нашият бог ще ни довърши!

Не падайте духом, уважавайте всеки,

с мъжество и сила страдайте!

И толтеките започнаха да си съчувствуват един на друг.

Тогава се появи Тезкатипока и им каза по този начин:

— Какво говориш ти, Иксикоуатъл,

        какво говориш ти, Кецалтехуеиак?

Къде трябва да отидете? Защо сте толкова измъчени?

Знам много добре с кого се подиграват — това съм аз.

Слушайте сега: — Тук ще бъде нашият дом,

        ще ги изхвърлим оттука!

Ще ги изхвърлим с удари, защото ни се подиграват враговете.

Не падайте духом, ние сме си в нашия град вече.

И знам много добре — не струвам ли за двама, за трима аз?

Трябва да покорим олмеките и хикаланките!

Ще видите как ще почне войната, в която ще загинат;

ще пеем, ще танцуваме, ще им изпеем песента на знамената!

И започна да пее Тезкатипока.

Когато завърши песента си, каза им по този начин:

— Слушайте добре, това ще е вашата песен. Какво мислите?

Нищо не вземайте друго от олмеките и хикаланките,

само техните стари отличия, техните тояги

        с обсидианови остриета,

техните щитове, всичко старо тяхно.

И ще се втурнете между тях:

        с удоволствие ще чуят вашата песен

и в нейния ритъм ще танцуват олмеки и

хикаланки. Какво мислите?

И тръгват Иксикоуатъл и Кецалтехуеиак

към Повелителя на Земите и Повелителя на Ловците

и ги молят отдалечен: — О, господари,

не сме дошли да безпокоим лицата ви и сърцата ви също.

Послушайте плача на тези бедни ваши слуги,

които живеят с трева и носят дърва за огнищата ви.

Нека вашият гняв не пада върху тях.

Послушайте техния плач! Идват да ви направят удоволствие,

съчиниха една песничка, за да ви приповдигнат настроението

и в нейния ритъм да потанцувате. Разрешавате ли ни това?

Какво заповядва сърцето ви?

Направете този дар на слугите ви!

Дочуха Повелителят на Земята — Тезакозке,

и Повелителят на ловците — Амапане.

Казаха: — Добре сте го намислили, много хубаво, нека да чуят

Господарите във съвета. Ще съберем съвета.

Не се страхувайте, дочухме вашия плач и вашите молби.

Тогава в жилищата им нахълтаха толтеките,

за да приготвят нещо за селището.

— Никой с тези слуги да не си прави шега,

те ще направят един празник, за да развеселят селището,

но вие имате ли с какво да се премените?

И те му отговориха: — О, господарю, нищо нямаме.

Ще бъде обидно за вас да излезете заедно с нас на танца.

Какво да направим?

Не се гневи, господарю, знаят твоите толтеки.

— Добре казано, тогава ще ви намерим украшения,

вождовете от съвета ще ви помогнат.

— Но, господарю, как за празник

        ще дадете вашите дрехи и оръжия?

Ще ги повредим, ние сме толкова непохватни,

ние, твоите слуги толтеки.

— Хайде тогава, вие сте майстори,

четири дни вече се готвите.

Хайде почнете песента си.

— Голям подарък ни направи!

И отиват двамата да видят народа толтекски.

Събират се и четиримата вождове им говорят,

и говори им жрецът Коуеннан по този начин:

— Толтеки, нима вашият създател не дочу вашия плач?

 

[…]

 

И минават от къща на къща да търсят одежди,

и казват във всяка къща: — Дайте ни назаем

стари одежди бойни, стари копия, стари щитове,

негодните, изхвърлените, може да ги счупим.

И всички им отговарят: — Какво ще правите с тях?

Защо ги искате?

— Ще танцуваме танц пред всички господари

в техните къщи и насред селището.

— И защо не искате дрехи и оръжие в добро състояние?

— Не, такива не, искаме от онези, които са в прах и пепел,

ние ще ги оправим и ще ви направим удоволствието.

— Е, вземайте ги тогава, навсякъде са разхвърляни,

стари щитове, стари копия, стари отличия,

вземете ги, щом не искате нещо хубаво.

И вървят толтеките, и търсят навсякъде тези неща,

набират оръжия и одежди, всичко, което е износено.

Шлемове от памук, стари лъкове, стари стрели,

стари копия, и се снабдиха с всичко.

И когато с всичко захвърлено се явиха пред вождовете си,

оправиха ги. Боядисаха ги в червено,

пребоядисаха ги в синьо и памучните покривала

        наново съшиха.

Това бе голямото дело, с което си отмъстиха,

и с една само песен толтеките победиха.