Орелът и смокиновият кактус

Куаукоуатъл и Ахолоуа вървяха и видяха

хиляди чудеса между тръстиките и върбите.

Това бе заповедта, която им даде Уицилопочтли,

тъй като те бяха негови стражи, а бяха и негови родители.

Което им каза, беше:

— Където се простира земята между тръстики и върби,

там ще се вдигне на нозе и ще царува Уицилопочтли!

Така от неговите уста дочуха тази прокоба.

И те видяха — бели върби, там посадени, бели тръстики,

бели иви, и още жаби бели, риби бели, змии бели,

това е, което вирее във водата.

И видяха след това, където се разпукват скалите,

        една пещера;

четири скали я затваряха.

Една от изток се вижда, безводна е, обезводнена.

Втората скала на север гледа и от нея извира вода,

която се казва синя вода, зеленикава вода.

Когато видяха това, старците заплакаха.

И говореха: — Тъй, значи, тука ще бъде!

Виждаха това, което им беше предсказал

Уицилопочтли, което им беше казал.

Беше им казал той:

— Има да видите хиляди чудеса между тръстики и върби.

— Виждаме ги сега — казваха те — и им се любуваме.

Колко добро бе предсказанието, добре се изпълни то.

Отидоха да търсят мексиканците и им казаха:

— Мексиканци, да вървим, да вървим да се любуваме

на това, на което ние се радвахме!

Да съобщим на жреца, той ще ни каже какво да правим.

Тръгнаха към Темазкатитлан и се спряха там.

През нощта отидоха да гледат, да се покажат един на друг,

и беше там жрецът Куаутлакезки,

който е същият Уицилопочтли.

Каза той: — Куакоуатъл, видя ли всичко,

което е между тръстики и върби.

Няма ли още нещо?

Не си ли го видял още?

Иди и виж дивия смокинов кактус

и там ще видиш един спокоен орел,

който е там. Там яде, там си оправя перата

и така ще се успокои сърцето ти,

защото там е сърцето на Копил, което ти разкъса,

там, където водата кръжи и кръжи.

Но там, където падна той, ще видиш между скалите,

в оная пещера между тръстики и върби,

че от сърцето на Копил е израснал дивият смокинов кактус.

Там ще бъдем, там ще царуваме,

там ще чакаме и ще пресрещаме всякакви хора.

Нашите рамене, нашите глави, нашите стрели,

        нашите щитове

там ще ги показваме, всички, които ни заобикалят,

        ще покорим,

там навеки ще пребъде нашият град Теночтитлан!

Мястото, където орелът грачи, където разтваря крила,

мястото, където орелът се храни и където летят рибите,

където змиите се сплитат на кълба и свирят!

Това ще бъде Мексико Теночтитлан

        и много неща ще се случат!

Каза тогава Куаукоуатъл: — Така да бъде,

        господарю мой жрецо,

даде го твоето сърце, хайде да направим така,

        че да чуят моите

родители, всички старци заедно.

И събра всички старци Куаукоуатъл,

и им съобщи думите на Уицилопочтли.

Чуха го мексиканците.

И тръгнаха отново между тръстики и върби,

по края на пещерата.

Дойдоха, където се вдига дивият смокинов кактус,

там, на края на пещерата, и видяха спокоен Орела

на дивия смокинов кактус,

там яде, там поглъща и хвърля в пещерата остатъците.

И когато Орелът видя мексиканците, дълбоко се поклони.

Орелът виждаше отдалече.

Гнездото и леговището му бяха

от скъпоценни пера:

пера на дъждовници, пера на червени птици и на кецал.

И видяха там глави на красиви птици,

и крака на птици, и кости на птици,

разпръснати по земята.

Бог им говори и тъй им каза:

— Ах, мексиканци, тук ще бъде! Мексико е тук!

И макар че не виждаха кой им говори, заплакаха

и казваха: — Щастливи сме ние, щастливи най-после,

видяхме къде ще бъде нашият град.

Да вървим и да дойдем да си починем тук!