Бягството на Тимал

Вървеше бавно Тимал, вървеше като завоевател.

Две къщи с пищни покриви

построи.

И неговият бог се остави да го види.

Навсякъде върви бързо, с намерение да завоюва;

и прави своя вал защитен от дъжд и вятър.

Когато стигна края на гората,

богът му заповяда,

каза му: — Бяхме приятели, стига вече, аз си отивам.

И тогава каза Тимал: — Блесна слънцето, вече разсъмна.

До твоя дом ще стигна. До твоя дом ще достигна.

И сега вече не ще те видя.

Богът каза: — Така е, но не се пременяй сега,

аз ще те изправя до Чикимола.

Тогава Тимал заплака, тогава изля песента си,

плачеше, докато пееше своята песен:

„Тимал съм, Тимал съм, на Орела съм син,

превъплъщение съм на баща си.

Аз съм гърмяща змия, майка ми е Бялата Пеперуда,

Бялата Пеперуда, Слънцето.

Аз ги обожествявах, когато бях при тях.

Сега отивам към Ноноалко, чуйте моите вопли.

Елате, завоеватели.

Аз съм Тимал. Аз ще завоювам земи,

за да имате орли и тигри.

Все още трябва да защитя княжество Чичимека.

Отивам към Ноноалко. Чуйте моите вопли.

Елате, завоеватели.

Аз съм Тимал, завоювам земи,

за да имате орли и тигри.

Все още трябва да защитя княжество Чичимека.“

После погледа си взря, спря се на границата,

бе много внимателен, огледа се предпазливо

и видя, че там се вдига дим.

После покрай гората достигна до Чалко.

Завладя Чалко и извърши голям грабеж.

След това тръгна отново и стигна Чолула,

с бойни викове го посрещнаха, когато стигна този град.

Там го плениха и там загуби своята слава.

И остави, каквото остави. Там умря,

и умряха с него слугите му.