Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
После си тръгнаха жреците към мястото,
където се бели лука — Хонакапакойан,
и се настаниха в къщата на един земеделец на име Мастла —
бе той пазач на хълма на толтеките.
Сготвиха после зеленчуци: домати, чушки, млади мамули
и зелен фасул. За няколко дни си сготвиха.
И тъй като имаше магей[1], помолиха Мастла
и за срок от четири дни той им направи питие от магей
и те го пречистиха. Бяха открили
пити на диви пчели и с див мед смесиха питието.
И отиват към дома на Кепалкоатъл в Тула.
Отиват и носят всичко, което са приготвили:
зеленчуци и чушки, и другото.
Носят също така и питието.
Пристигнаха, поискаха да говорят с царя,
но стражите на Кецалкоатъл не им позволиха,
не ги пуснаха да влязат.
Два до три пъти им отказаха — не бе позволено.
Попитаха най-после къде точно е неговият дом.
Те отговориха и казаха:
— Там на хълма на жреците, там на хълма на толтеките.
Чу ги Кецалкоатъл и каза накрая:
— Да влязат!
Влязоха, поздравиха го, поднесоха му зеленчуците.
Когато ги изяде, помолиха го да пие
и му дадоха питие от магей.
Той каза:
— Не, наистина няма да пия. Аз се въздържам.
То може би е упойващо. То може би е смъртоносно.
Те казаха:
— С пръста си поне го опитай. За сила е, младо е.
Кецалкоатъл го опита от пръста си и му стана добре и каза:
— Ще пия, дядо мой, ще отпия три пъти.
И жреците му казаха:
— И четвърти път ще отпиеш.
И му казаха, че и пети път ще отпие.
И казаха на царя после:
— Това е твоето приношение на боговете.
И когато той беше пил, казаха на неговите васали:
— На всеки един пет мерки!
И ги отпиха, и всички се напиха много.
И после жреците казаха на Кецалкоатъл:
— Принце, изпей песен!
Ето ти песента, която трябва да подемеш!
И жрецът Перушинена лента му подсказваше песента:
„Моят дом е от пера, моят дом е от пера на зелен кецал,
този дом от черни и зелени позлатени пера на закуан[2],
този дом от червен седеф —
трябва да го напусна!“
И когато бе най-весел, каза:
— Идете и докарайте Кецалпетлат — Скъпоценната Звезда,
моята сестра, заедно с нея ще продължим
да пием до забрава!
Отидоха неговите слуги към хълма Ноноалко,
където се бе посветила тя на своя бог. Казаха й:
— Принцесо, господарке знатна, Скъпоценна Звезда, Покаяна,
дойдохме да те вземем, вика те жрецът Кецалкоатъл.
До него трябва да бъдеш.
И тя каза:
— Добре, да вървим!
И когато пристигна, седна до Кецалкоатъл.
Дадоха й после четири мерки,
още пета от питието, това се казва гуляй.
И така ги напиха Перушинената лента и Толтекът.
И започнаха да пеят на сестрата на Кецалкоатъл:
— Сестро мая, къде отиваш, ти, Скъпоценна Звезда?
Хайде да пием! Ай, ай, ай!
И когато се бяха напили,
никой не каза, че са хора на въздържанието.
Вече не слизаха да се къпят в обредната река,
вече не се убождаха с тръни
и нищо не правеха, когато се показваше зората.
И когато дойде новият ден,
се почувствуваха пълни с горест,
вгорчено се почувствува сърцето им.
Каза тогава Кецалкоатъл:
— Ай, колко съм нещастен!
И обхванат от тъга, създаде тази песен
и я изпя на излизане.
„Никой не мисли за мойта съдба в моя дом.
Тук ще остана. Как тука?
Тук, и щом още пея, щом мойто тяло от земя е направено.
Тежък труд и болка са моето наследство.
Никога, никога няма да възстановя живота си!“
И пя също друга песен:
„Тук ме откърми моята майка, която бе със змийска кожа,
аз бях неин син, но сега не правя нищо, освен да плача.“
И когато свърши песента си, неговите слуги,
също изпълнени с печал,
се скупчиха и заедно запяха тази песен:
„Той ни обогати в сладкия успех,
той беше нашият водач, великият Кецалкоатъл!
Вашите изумруди блестят! Червеният пън се строши
и плачем всички тука.“
И когато свършиха своята песен слугите,
каза им Кецалкоатъл:
„Деди и слуги мои,
ще напусна града, ще започна моя път,
наредете да ми изработят една каменна ракла.“
И с ловкост му направиха каменна ракла.
И когато тя беше готова, затвориха в нея Кецалкоатъл.
И четири дни той стоя в каменната си ракла.
И си възвърна здравето, и се възстанови на четвъртия ден.
Каза тогава: — Мои деди, мои слуги, да вървим!
Затворете всичко, скрийте всичко, което открихме:
беше богатство, беше веселие, всичко наше
бе добрина и имот.
Слугите направиха това.
Всичко скриха в купела на Кецалкоатъл.
… Място, което днес се нарича Бряг на водата — Атеклан,
място на воден мъх — Амоско.