Превъплъщението

После си тръгнаха жреците към мястото,

където се бели лука — Хонакапакойан,

и се настаниха в къщата на един земеделец на име Мастла —

бе той пазач на хълма на толтеките.

Сготвиха после зеленчуци: домати, чушки, млади мамули

и зелен фасул. За няколко дни си сготвиха.

И тъй като имаше магей^[1], помолиха Мастла

и за срок от четири дни той им направи питие от магей

и те го пречистиха. Бяха открили

пити на диви пчели и с див мед смесиха питието.

И отиват към дома на Кепалкоатъл в Тула.

Отиват и носят всичко, което са приготвили:

зеленчуци и чушки, и другото.

Носят също така и питието.

Пристигнаха, поискаха да говорят с царя,

но стражите на Кецалкоатъл не им позволиха,

не ги пуснаха да влязат.

Два до три пъти им отказаха — не бе позволено.

Попитаха най-после къде точно е неговият дом.

Те отговориха и казаха:

— Там на хълма на жреците, там на хълма на толтеките.

Чу ги Кецалкоатъл и каза накрая:

— Да влязат!

Влязоха, поздравиха го, поднесоха му зеленчуците.

Когато ги изяде, помолиха го да пие

и му дадоха питие от магей.

Той каза:

— Не, наистина няма да пия. Аз се въздържам.

То може би е упойващо. То може би е смъртоносно.

Те казаха:

— С пръста си поне го опитай. За сила е, младо е.

Кецалкоатъл го опита от пръста си и му стана добре и каза:

— Ще пия, дядо мой, ще отпия три пъти.

И жреците му казаха:

— И четвърти път ще отпиеш.

И му казаха, че и пети път ще отпие.

И казаха на царя после:

— Това е твоето приношение на боговете.

И когато той беше пил, казаха на неговите васали:

— На всеки един пет мерки!

И ги отпиха, и всички се напиха много.

И после жреците казаха на Кецалкоатъл:

— Принце, изпей песен!

Ето ти песента, която трябва да подемеш!

И жрецът Перушинена лента му подсказваше песента:

„Моят дом е от пера, моят дом е от пера на зелен кецал,

този дом от черни и зелени позлатени пера на закуан^[2],

този дом от червен седеф —

трябва да го напусна!“

И когато бе най-весел, каза:

— Идете и докарайте Кецалпетлат — Скъпоценната Звезда,

моята сестра, заедно с нея ще продължим

да пием до забрава!

Отидоха неговите слуги към хълма Ноноалко,

където се бе посветила тя на своя бог. Казаха й:

— Принцесо, господарке знатна, Скъпоценна Звезда, Покаяна,

дойдохме да те вземем, вика те жрецът Кецалкоатъл.

До него трябва да бъдеш.

И тя каза:

— Добре, да вървим!

И когато пристигна, седна до Кецалкоатъл.

Дадоха й после четири мерки,

още пета от питието, това се казва гуляй.

И така ги напиха Перушинената лента и Толтекът.

И започнаха да пеят на сестрата на Кецалкоатъл:

— Сестро мая, къде отиваш, ти, Скъпоценна Звезда?

Хайде да пием! Ай, ай, ай!

И когато се бяха напили,

никой не каза, че са хора на въздържанието.

Вече не слизаха да се къпят в обредната река,

вече не се убождаха с тръни

и нищо не правеха, когато се показваше зората.

И когато дойде новият ден,

се почувствуваха пълни с горест,

вгорчено се почувствува сърцето им.

Каза тогава Кецалкоатъл:

— Ай, колко съм нещастен!

И обхванат от тъга, създаде тази песен

и я изпя на излизане.

„Никой не мисли за мойта съдба в моя дом.

Тук ще остана. Как тука?

Тук, и щом още пея, щом мойто тяло от земя е направено.

Тежък труд и болка са моето наследство.

Никога, никога няма да възстановя живота си!“

И пя също друга песен:

„Тук ме откърми моята майка, която бе със змийска кожа,

аз бях неин син, но сега не правя нищо, освен да плача.“

И когато свърши песента си, неговите слуги,

също изпълнени с печал,

се скупчиха и заедно запяха тази песен:

„Той ни обогати в сладкия успех,

той беше нашият водач, великият Кецалкоатъл!

Вашите изумруди блестят! Червеният пън се строши

и плачем всички тука.“

И когато свършиха своята песен слугите,

каза им Кецалкоатъл:

„Деди и слуги мои,

ще напусна града, ще започна моя път,

наредете да ми изработят една каменна ракла.“

И с ловкост му направиха каменна ракла.

И когато тя беше готова, затвориха в нея Кецалкоатъл.

И четири дни той стоя в каменната си ракла.

И си възвърна здравето, и се възстанови на четвъртия ден.

Каза тогава: — Мои деди, мои слуги, да вървим!

Затворете всичко, скрийте всичко, което открихме:

беше богатство, беше веселие, всичко наше

        бе добрина и имот.

Слугите направиха това.

Всичко скриха в купела на Кецалкоатъл.

… Място, което днес се нарича Бряг на водата — Атеклан,

място на воден мъх — Амоско.