Златното време на Тула

С Кецалкоатъл започна потеклото на изкуството, на занаятите.

Извисени бяха неговите къщи:

една бе от изумруди, друга от злато,

четвърта от червен седеф, пета от раковини,

Имаше една къща със стени от тюркоази

и една от кецалови пера.

[…]

Всичко това бе богатство,

тънки и уханни ястия се ядяха, имаше всякакви ядива.

Казват, че тиквите били безкрайно големи,

колкото за четири прегръдки, и някои били съвършено кръгли.

И царевичните мамули били дълги

като дръжките на хромелите

и хората ги обхващали с две ръце.

И листата на цвеклото били толкова високи,

че растели като палми.

Също така там растял различен памук:

червен, жълт, розов, виолетов, светлозелен, син,

тъмнозелен, оранжев, възчервен,

пурпурен, ален, кехлибарен.

Всичкият този памук така си е растял обагрен,

никой не го е боядисвал.

И всякакви птици с най-хубави окраски

живеели там: дъждовници, кецали, птици черно-жълти,

и прекрасните червени птици с дълги шии.

И също така всякакви птици с красиви трели,

птици с най-красиви гласове.

И всякакви скъпоценни камъни: яспис.

И златото не се ценеше — толкова много злато имаше.

А що се отнася до какаото, то бе най-хубавото,

и навсякъде имаше какаови храсти.

Никога обитателите на Тула не изпитваха нужда от нищо,

бяха те постоянно щастливи и постоянно доволни.

Нищо не липсваше в къщите им.

С онези мамули, които не се пълнеха добре,

кладяха огън да си топлят водата.