Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
Когато се раждаше Кецалкоатъл,
цели четири дни
разтърсваше майка си той.
И тъкмо се бе родил, майка му умря.
И детето бе отгледано
от богинята на зеленината,
женската изповедничка Килазтли-Чихуакоатъл.
Когато стана пълнолетен, заведе го баща му
да го учи на война.
И мястото на обучението се наричаше Хихуакан —
където живеят
притежателите на тюркоази.
Там взе пленници.
Но там неговите чичовци —
Четиристотинте Облачни змии — Сенцон Мимискоуал,
убиха неговия баща, когото ненавиждаха.
И след като го убиха, в пясък го заровиха.
И младежът тръгна да търси баща си. Питаше и разпитваше:
— Къде е моят баща?
Ястребът му отвърна: — Твоя баща го убиха,
там лежи, там далече е заровен.
И отиде той да намери баща си,
и донесе тялото му в своя храм — Хълма на Мискоатъл.
Чичовците, които го бяха убили,
са Апенекатъл, Золтон, Куилтон.
Те се питаха помежду си —
как ще проникне в своя храм?
Нито бе заек, нито бе змия.
Ще се разсърдим, добре, че има
един тигър, един орел, една мечка!
Това му казаха.
И той отговори: — Добре, така да бъде!
Тогава повика тигъра, орела и мечката.
И им каза така: — Елате насам, мои чичовци,
с ваша помощ ще трябва да направя вход за храма.
Но не умирайте, преди това ще ядете хора,
онези точно, с които ще отида да отворя храма.
Тези хора са моите чичовци.
И много лесно той ги върза с въже през шиите.
И в същия миг повика къртиците и им каза:
— Елате насам, чичовци мои,
да пробием път до нашия храм.
Незабавно къртиците продупчиха храма
и през отвърстието влезе Кецалкоатъл
и се показа от върха на храма.
И казаха тогава неговите чичовци, братята на баща му:
— Ние сме, които ще станем храна на огъня,
ние ще бъдем принесени в жертва!
Когато ги видяха тигърът, орелът и мечката —
зарадваха се много.
И много плач имаше там!
И когато се посъвзеха малко,
заповяда Кецалкоатъл да приготвят съчките за огъня.
Идват побеснели неговите чичовци,
най-напред върви Апенекатъл.
Изкачва се бързо на върха на храма.
Там го посрещна Кецалкоатъл
и му счупи главата с един прозрачен объл камък.
И с този камък се затича към полите на планината.
И понечи да хване Золтон и Куилтон,
и зверовете започнаха да вият.
Веднага принася в жертва тези двамата
и започна да им реже телата.
И чак когато ги надроби,
чак тогава им разсече гръдта.