Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Когато се раждаше Кецалкоатъл,

цели четири дни

разтърсваше майка си той.

И тъкмо се бе родил, майка му умря.

И детето бе отгледано

от богинята на зеленината,

женската изповедничка Килазтли-Чихуакоатъл.

Когато стана пълнолетен, заведе го баща му

        да го учи на война.

И мястото на обучението се наричаше Хихуакан —

където живеят

притежателите на тюркоази.

Там взе пленници.

Но там неговите чичовци —

Четиристотинте Облачни змии — Сенцон Мимискоуал,

убиха неговия баща, когото ненавиждаха.

И след като го убиха, в пясък го заровиха.

И младежът тръгна да търси баща си. Питаше и разпитваше:

— Къде е моят баща?

Ястребът му отвърна: — Твоя баща го убиха,

там лежи, там далече е заровен.

И отиде той да намери баща си,

и донесе тялото му в своя храм — Хълма на Мискоатъл.

Чичовците, които го бяха убили,

са Апенекатъл, Золтон, Куилтон.

Те се питаха помежду си —

как ще проникне в своя храм?

Нито бе заек, нито бе змия.

Ще се разсърдим, добре, че има

един тигър, един орел, една мечка!

Това му казаха.

И той отговори: — Добре, така да бъде!

Тогава повика тигъра, орела и мечката.

И им каза така: — Елате насам, мои чичовци,

с ваша помощ ще трябва да направя вход за храма.

Но не умирайте, преди това ще ядете хора,

онези точно, с които ще отида да отворя храма.

Тези хора са моите чичовци.

И много лесно той ги върза с въже през шиите.

И в същия миг повика къртиците и им каза:

— Елате насам, чичовци мои,

да пробием път до нашия храм.

Незабавно къртиците продупчиха храма

и през отвърстието влезе Кецалкоатъл

и се показа от върха на храма.

И казаха тогава неговите чичовци, братята на баща му:

— Ние сме, които ще станем храна на огъня,

ние ще бъдем принесени в жертва!

Когато ги видяха тигърът, орелът и мечката —

зарадваха се много.

И много плач имаше там!

И когато се посъвзеха малко,

заповяда Кецалкоатъл да приготвят съчките за огъня.

Идват побеснели неговите чичовци,

най-напред върви Апенекатъл.

Изкачва се бързо на върха на храма.

Там го посрещна Кецалкоатъл

и му счупи главата с един прозрачен объл камък.

И с този камък се затича към полите на планината.

И понечи да хване Золтон и Куилтон,

и зверовете започнаха да вият.

Веднага принася в жертва тези двамата

и започна да им реже телата.

И чак когато ги надроби,

чак тогава им разсече гръдта.

Край