Гибелна игра на топка

Играе на топка Уемак, играе с боговете на дъжда и земята.

И му казват Тлалоките: — Какво печелим от играта?

Уемак отговаря: — Моите ясписи, моите кецалови пера.

И му казват боговете: — Същото печелиш и ти:

нашите зелени скъпоценни камъни, нашите кецалови пера.

Играят на топка, Уемак печели играта.

И дръзват боговете да сменят това,

което трябваше да дадат на Уемак.

Вместо кецалови пера млади царевични мамули му дават,

вместо скъпоценни камъни — давам му мамули със зърна.

Не ги иска Уемак, не е това, което заложи.

Не беше ли яспис?? Не бяха ли кецалови пера?

Казаха боговете: — Дайте му яспис, дайте му кецалови пера!

И взеха своите дарове, и си тръгнаха със своите съкровища.

И по пътя нареждаха:

— За четири години ще скрием нашите скъпоценности,

глад и печал ще изпитаме.

И падна сняг до колене, и се загубиха ядивата,

и сред лято падна сняг. И така печеше слънцето,

че всичко изсъхна: дървета, кактуси, агаве,

и още — камъните се пукаха в отблясъка на лъча.