Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
Четири години пламтя свещената клада там, в Теотиуакан.
И богът на живота Тонакатекухтли,
и богът на времето Хиухтеуктли
зоват Изтерзания от мъки Нанауатъл и му казват:
— Какво говорят? Има богове там!
— Болен съм и нещастен аз!
Позоваха тогава бога, който празнува своя ден
на Четвърти Педернал. Луната това е.
Отговаря богът на дъждовете Тлалоккантекухтли
и им отговаря
богът на четирите посоки на света Наппатекухтли.
Те му заповядаха.
Изтерзаният от мъки Нанауатъл вече се кани да направи
покаяние; взема своите шипове от агаве,
своята смърчова тояга,
убожда се със шиповете и Луната начева покаянието.
После отива да се измие и след него Луната върви.
Смърчовата му тояга бе с пера на кецал
и шиповете му бяха от яспис,
и хвърляше в огъня изумруди.
Когато свършиха четирите дни на покаянието,
Изтерзаният бог взе своите пера
и прокара по лицето си бели черти — в жертва
се пренасяше. И понечи в огъня да се хвърли.
Но Луната бе още вкочанена, вървеше и плюеше от студ.
И премина Изтерзаният бог, и се метна в огъня —
на чисти пламъци стана.
И премина Луната, и рипна в огъня —
на чисти пламъци стана.
Тъй сториха — не повториха.
Но се задават тигърът и ягуарът.
Орелът настръхва, свива се на кълбо и се сили.
Тигърът плахо се снишава и да скочи не се решава.
Скочи орелът и пламна.
Скочи тигърът и сколаса само до предела на огъня.
Иде тогава ястребът и се опушва на огъня.
Иде тогава мечката, но едва-едва се опърля.
Трима от тях не знаеха какво трябва да правят:
Тигърът, ястребът и мечката.
Превъзнесе се към небето Изтерзаният бог
и му дадоха там убежище боговете на живота.
Сложиха го на пищен престол от пъстри пера,
с мантия от пера го наметнаха и му татуираха лицето.
И минаха четири дни, и Слънцето бе все на небето.
Земята трепереше под сенките, които се удължаваха.
И се събират боговете на своя съвет:
— Какво става, че Той не се движи?
Слънцето бе Изтерзаният бог, на слънце превърнат.
И ястребът го попита.
— Боговете искат да знаят защо не се движиш?
И Слънцето му отвръща:
— Знаеш ли защо? Искам човешка кръв!
Искам да ми дадат децата си! Искам да ми дадат челядта си!
И каза със звучен глас богът на зората Тлауизкалпантекухтли:
— Ще отида и ще го прострелям! Защо стои на едно място?
И изпълни своето намерение, и хвърли своето копие. Улучи.
И си направи тогава стрела с пера слънчев цвят,
но чак когато пусна стрела с червени пера,
чак тогава успя да го простреля.
И тръгнаха Деветте небеса. И светът закръжи.
И същият бог на зората пристига и носи сняг.
Събират се пак боговете на своя съвет:
Уицилопочтли — Прекрасният от Юг,
Укротителят на хората Титлакауан,
и богините Разкошно цвете — Хочикецал,
Червената пола — Ночпаликуе,
Черната пола — Япаликуе.
И всички богове умират там в Теотиуакан.
А Луната се вдига към небосвода,
тя само на пепел бе станала.
И тъкмо да стигне до края на небосвода,
богът на морската пяна Папазтак я удари в лицето със заек —
той в образа й вдълбан остана.
Когато тя слизаше към дълбоката пропаст,
срещнаха я боговете на гибелната съдба.
Всички ту бяха удължени, и също боговете,
които във вихрушките се въртят — Колелетин.
И я попитах:
— Какво се каниш? Къде отиваш??
Тогава поспря се тя и я видяха цялата в дрипи.
А когато Слънцето спря — Слънцето на четирите движения,
време бе вече да дойде нощта.