Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
Повелителю милосърден, деветте хунсии,
деветте конкона, деветте тилила,
деветте коса, деветте палми,
деветте теколумате…
… са предназначени за тебе
и са пред твоите божествени очи.
* * *
Повелителю, разцъфтели са красивите цветя
пред твоите божествени очи.
Дай ми твоята прошка, твоето позволение,
за да бъде приет моят скромен тамян,
моя скромен дим, повелителю!
* * *
Произнасям неговото име, за да ти говора, о, Повелителю,
за твоя син, който вече се стапя от болка.
Вече съм подредил, приготвил съм вече
деветте свещени цветя, деветте свещени листа,
за да повдигна неговия дух, защото
вече много дни, вече от много време
болен е, стапя се от болка, Повелителю.
Изнемощяла е неговата плът, изнемощяло е неговото тяло.
* * *
Свещени Велики Мъже, Свещени Велики Повелителю!
Дай ми твоята прошка, дай ми твоето позволение!
Свещени Отче,
за да развържа, за да освободя
духа на твоя син,
свали ме, снизи ме от висините,
от тринадесетте пласта на светото небе,
на свещената слава,
на твоите тринадесет свещени милости,
на твоите свещени тринадесет благослова.
* * *
Произнасям неговото име.
Свършва се неговата плът, свършва се неговото тяло,
от които възниква неговото потекло.
Стори му милост, о, Господарю,
прося я и те моля, Свети Отче,
приеми една скромна свещица, за да му дадеш
живот и здраве.
Приеми я с дясната си ръка, Свети Отче,
приеми скромната свещица и скромния тамянов дим,
Повелителю!
Това е неговата храна и неговата опора, Отче,
човеко прекрасен, Повелителю красив сред небето.
Дойдох да угрижа за малко време
твоята света глава, светото твое сърце.
Дойдох с девет хунсии, с девет конкона,
с девет тилила, с девет палми,
с девет теколумате,
за да ги принеса, за да ти говоря.
Свещени Отче, прости му, Господи,
дай му повече живот, повече здраве, Повелителю,
ето, паля ти скромна свещица.
Стори му милост, Повелителю, дай му живот и здраве!
* * *
Споменавам неговото име, разговарям
пред твоето хубаво лице, пред твоите хубави очи.
От толкова болест, от толкова болка
той се умори, той се стопи и отпусна.
Свръзките на костите, свръзките на жилите
под деветте хунсии ще заздравеят,
под деветте тилила, деветте коса и една скромна свещица.
* * *
Стори му милост, Повелителю, където е паднал,
където е стъпил погрешно духът му,
където го прегръщат, където го товарят,
развържи го и го пусни на свобода.
Стори му свещената милост, Повелителю!
* * *
Човеко красив, Повелителю хубав,
тук се оправя неговата плът, неговото тяло
пред твоите божествени очи в твое присъствие.
Измивам го за първи път,
изкъпвам го за първи път, Повелителю.
Така се възвръща
плътта, тялото на твоя син, Повелителю.
Стори му милост, Свети Отче!
Вече не издържа, вече не се съпротивлява
умората на твоята плът, лишавината на твоето тяло.
Уморен е големият пулс, уморен е малкият пулс,
уморена е бялата му глава, бялото му сърце.
Заради това те помня, Повелителю, че не повтарям болестта.
Повелителю, опази ме от могъщите магьосници —
тотилите, които носят сипаница, меилите,
които носят сипаница,
тотилите, които се превръщат на дъга,
меилите, които се превръщат на дъга,
тотилите, които се превръщат на пеперуди,
меилите, които се превръщат на пеперуди,
тотилите, които се превръщат на черна птица,
меилите, които се превръщат на черна птица,
тотилите, които летят между мъглите,
меилите, които летят между мъглите.
Да не дойдат, да не завладеят
твоя син, Повелителю!
Всемогъща е твоята свята власт,
всемогъщо е твоето свято присъствие,
за да пази, за да охранява твоя син.
* * *
Заради това дойдох да ти говоря
пред твоето божествено присъствие,
пред твоите божествени очи, о, Повелителю!
Поднасям ти една чаша,
една чаша с питие ти поднасям,
о, Повелителю!
Две успокоения на духа,
две пера шарени и две жълти,
и един гълъб шарен, и един жълт,
едно бяло перо, един бял гълъб —
това е успокоението в замяна
на твоя дух, о, Повелителю!
Твои слуги са тотилите и меилите.
Не я хвърляйте, не я развявайте,
дай ми твоята прошка, Свети Отче,
дай ми твоето позволение, господарю,
милост стори ми, Повелителю,
ти самият трябва да си, твоето свещено присъствие,
за да наблюдаваш и да пазиш три дни и три нощи
с деветте хунсии, с деветте конкона,
с деветте тилила, Повелителю.
Тук трябва да се възроди и да се подобри моят дух
с три течения на водата, с три течения на ручея,
с уханна вода, с аромат на цветя,
с аромат на разцъфтели цветя.
С това го мия, с това очиствам моя дух,
с цвят на лайкучка,
с цвят на роза, с цвят на лилия,
с това ще се освежи, ще се оправи големият пулс,
малкият пулс,
твоята бяла глава, твоето бяло сърце.
Дай ми прошка, твоето позволение, Повелителю,
защото не мога да обясня, да се изкажа, Повелителю.
Вече не зная как се изясняваха твоите деца —
мои предшественици,
как твоите знахари предишни,
как твоите предишни лекари, о, Повелителю.
Сигурно те почитаха по най-добрия начин
и пред твоите божествени очи.
Прости ми сто пъти, Повелителю,
че се изразявам с няколко думи, с най-бедни думи
пред твоите божествени очи,
боже хубав, Повелителю