Танцова песен на стрелеца с лък

Преследвачо, който из дебри ловуваш,

да излезем на лов извън гъсталака,

на лов и на танец трикратен.

Челото си добре повдигни,

очите си отвори добре!

За да получиш наградата своя,

пази се от грешно направена стъпка.

Изострени ли ти са стрелите,

добре ли е опъната тетивата

на твоя лък, натри ли добре

със смола от катзим перата,

които стрелата със свист въртят?

Добре ли намаза с еленова мас

ръце и нозе, рамене и плещи,

коленете, снагата, чатала?

Три пъти обиколи бързо

боядисания каменен стълб,

на който е вързан възмъжал момък,

девствен и неопетнен.

Обиколи веднъж, а на втория път

вземи лъка си, сложи стрелата,

напрегни рамо — не ти е нужна

цялата твоя мъжка сила,

да го пронижеш не тъй дълбоко,

та още малко да се помъчи,

защото така от нас изисква

Хубавият Господар Бог.

Когато за втори път обикаляш

синия каменен стълб,

момъка пронижи отново.

Но ти трябва да сториш това,

без танца си да спираш, защото

такова е умението на добрите воини —

мъжете, които са отредени

благост да влеят в очите на Бога.

Тъй както слънцето се появява

иззад източната гора,

той се начева песента на стрелеца.

Всичко в песента идва

от сражаващите се щитоносци.