Никола Инджов
Маите или изгубените познания

В едно октомврийско утро на 1979 година, в старо хотелче колониален стил в град Мерида на полуостров Юкатан, се събудих от необичаен говор на жени под прозореца ми, който излизаше на пазарска улица. В изпаряващата се утринна тропическа дрезгавина дълго лежах с отворени очи, без да проумея къде се намирам, защото сърцето ми бе още полюшнато от съня. Говорът под прозореца, дъхът на джунглата, повеят на влагата странно ме отнасяха към друга далечина — към Индокитай. Сякаш дочувах езика на виетнамци и лаосци, бе същият мелодичен ручей, който улавях да шурти из озарения от езера Ханой и в поръсения с червена вятърна пръст Виентян.

Това бе езикът „мая юкатеко“, далечно ехо на загадъчна прародина.

Дочувах го навсякъде след това по пътищата ми из Юкатан. На този полуостров живеят около деветдесет хиляди души от древния народ мая. Те се познават най-напред по физическия си облик — ниски, набити, с опънати очи, с издадени скули, косите им са прави и черни наистина като гарваново крило. И всекидневно, и празнично се обличат в бяло. Мъжете носят престилки, жените — забрадки. Селските домове представляват кръгли колиби, характерен белег на жилищното им строителство е островърхият свод.

Разбира се, в двадесети век езикът „мая юкатеко“ не е в състояние да пресъздаде лексиката и терминологията на универсалния прогрес чрез свои собствени понятия. Затова град Мерида, както и всички други селища на маите, е двуезичен. Испанският език шуми на повърхността на живота.

Но помежду си маите там общуват на своя стар-прастар език. Те са загубили писмеността си и една тяхна песен, една тяхна легенда, един техен мит в цялата си прелест могат да съществуват само устно. Всичко останало — имам предвид манускриптите, съставени от испански религиозни мисионери въз основа на цитирани по памет текстове — е неравностойно на оригинала поради простата причина, че латиницата не притежава толкова звукове, колкото има езикът, който дочух от маите. Освен това записът на техните съчинения продължава и до днес. Разчита се на паметта на стари хора, които помнят от предшествениците си молитви, елегии, обредни слова, предания за богове и поличби. Но хиляда години след необяснимото прекъсване на цивилизацията на маите паметта може да бъде обременена от толкова много външни влияния, че да изглежда недостоверна.

Да, приблизително преди около хиляда години общественото развитие на народа мая прекъсва по необясним начин. Маите напускат тогава многолюдните си селища и след петстотин години испанските конкистадори откриват строенията им, застлани от жилавата юкатанска джунгла. Но не всички. Трябвало е да настъпи въздухоплавателната ера на човечеството, за да се видят от самолет очертанията на Паленке например. През оня октомври аз скитах из развалините на Чичен-ица, на Ушмал, на Паленке — главните градове на маите в древността, руини сега, макар и величествени, макар и уникални по размери, неповторими като силует, очарователни в съчетание с вечнозелените дебри. Дворци на владетели, пирамиди — храмове на божества, игрища за прочутата обредна „игра на топка“, светилища в чест на символа на плодородието — ягуара, на бога на дъжда — Шаак, площадки за жертвоприношения. Това бяха следите на изключителна култура. В архитектурата на пирамидите броят на стъпалата се определя от календара на маите, по-съвършен от юлианския, впрочем цялата пирамида в Чичен-ица представлява обемен макет на системата за летоброене. В двата дни на равноденствието слънцето така осветява Пернатата змия, изваяна като парапет по протежението на главното стълбище, че сянката й изчезва. Познанията на маите по астрономия, геометрия, математика са били съвършени, да не говорим за техните художествени способности. На езиците на народа мая са възникнали епосите „Попол Вух“ и „Книгата на книгите на Чилам Балам“, десетки образци на поезията и прозата. Те не са били създавани като литература, те са били просто артистичната самоизява на много поколения. И докато човечеството съумя да разгадае календара на маите въз основа на съвременни постижения в точните науки, литературата на маите си остава уникално явление, което никога няма да се повтори и което е спътник на времето в първичния си вид. Днес ние не се нуждаем от техните математически, геометрически и астрономически познания, но никоя национална култура не може да се развива пълноценно без представата за света и човека, която безименните писатели на маите са създали.

Но тук започва още една загадка. Точно в представата за света и човека, създадена в художественото мислене на маите, липсват съпровождащите всеки древен епос данни от летописен характер. Върху руините на тази велика древна цивилизация се изгради обширна археологическа и историческа наука, но все още не са известни например имената на вождовете на маите, на най-популярните обществени фигури — военачалниците, нито пък имената на жреците. В началото на тези бележки аз споменах, че езикът и физическите характеристики на маите ми напомниха Индокитай, но все пак науката не може още да даде удовлетворителен отговор на въпроса за произхода на този народ. Особено трудно се поддава на обяснение причината за драматичната гибел на неговите градове и жизнени центрове. Руският изследовател Валерий Гуляев определя културата на маите и въобще тяхното обществено развитие като пълни с парадокси и противоречия. Пълна с парадокси и противоречия е като че ли цялата отминала култура на американския континент, тази небиблейска територия, от която сега възникват малко по малко следи, напомнящи почти библейски събития. Обаче голямата загадка съществува и извън територията на маите. Какво означават гигантските чертежи-рисунки в перуанската пустиня Наска? Защо са направени и какви функции са имали огромните каменни сфери в горите на Коста Рика? Къде е златото на инките, което бе търсено от Писаро? Европейци ли са брадатите хора, изрязани в групови ритуални сцени по скалите на Америка? Само за наличието на хирургически инструменти ли свидетелствуват многобройните човешки черепи със следи от трепанация, намирани около Мачу Пикчу? „Културата на метафорите и числата — пише мексиканецът Леон Портийо, — бе разрушена с огън и желязо. Тя свърши като сън… За нея остана само споменът… Учените бяха унищожени, ръкописите — изгорени, а скулптурите и дворците — превърнати в безформени каменни купища…“ Това с особена сила се отнася за маите, които петнадесет столетия преди Колумб изнамират слънчевия календар и сложна йероглифна писменост, които преди арабите и индусите въвеждат в математиката нулата, които предсказват слънчеви и лунни затъмнения и изчисляват движението на планетата Венера с неточност само 14 секунди за година! И всичко това при един бит, при който желязото им става известно едва в X век пр.н.е., при който оръдията на труда са примитивни, от дърво, кост и камък, бит без познания за плуга, за грънчарския кръг… Това огромно противоречие между битовия и духовния живот е може би върхът на загадката на тази велика цивилизация, до която ние днес се докосваме с удивление и гордост за човека, но и с тъга.

Днес маите изглеждат изостанала в своето развитие етническа група, която населява няколко щата в Мексико, полуостров Юкатан, както и съседните държави Белиз, Гватемала и Хондурас. От паметта на народа са изчезнали древните познания по точните науки, сега маите са земеделци и обслужващ персонал, дребни търговци и пролетариат в остарели индустрии. Нищо от блясъка на културата им сякаш не е съществувало преди днешните поколения. Както юкатанската джунгла залива стародавните развалини, така и отруденият им живот залива, затлачва влечението към наука и просвещение. Старата писменост е забравена напълно, модерни изследователи я разчитат по различни начини. В резултат на техните усилия и главно на усилията на Деметрио Соди М. в последните десетилетия се публикуват систематизирани жанрово текстове, които условно могат да се нарекат поезия или проза, но така или иначе те представляват образците на литературата на маите. Нещо повече, от оня загадъчен исторически момент, когато народът напуска градовете Чичен-ица, Ушмал и Паленке, на все още живия език в областта на изящното слово като че ли нищо не е създадено.

Свещениците, които придружават испанските конкистадори в началото на шестнадесети век, записват текстове, съчинени много преди това. И все пак ако днешните маи изглеждат изостанали в просвещението, така характерно за предшествениците им, то склонността им към изкуство и художествени занаяти не се е загубила съвсем. Амбулантните търговци на скулптури от камък и дърво, на керамични сувенири са едновременно и майстори на тези предмети, които се предлагат на странника в подножието на великата култура. Това са изящни произведения на народния талант, чиято цена се определя от психологията на туризма.

Да добавим, че настоящите преводи на български са направени по преводите на испански на Деметрио Соди М. Той самият твърди, че по-голяма част от съществуващия материал не е записана, нито е преведена. Освен това в зоната на маите днес се говори на около двадесет различни езика. Деметрио Соди М. владее от тях само „мая юкатеко“ и „мая лакандон“.

Как трябваше да бъдат класифицирани образците от поезията на маите в настоящото българско издание? Преводачът се опря на географския принцип, избран и от Деметрио Соди М. Предлагат се текстове на езика „мая юкатеко“ от полуостров Юкатан и от оная обособена негова област, наречена Кинтана Роо. Текстовете от щата Чиапас са на езика „мая лакандон“ и на езика на племето цоцили, което наброява около шестдесет хиляди души и е от генезиса на маите.

Своеобразна трудност представлява българският еквивалент на растения и животни, характерни само за местността. В повечето случаи те са оставени с оригиналните им названия, обяснени допълнително. Понятията от този род „тотил“, „меил“, „конкон“, „тилил“, „теколумате“, „хикон“, „вохтон“, „кос“ и др. все още имат спорно обяснение, поради което те съществуват в този превод, подкрепени единствено от смисъла на контекста. Сложно е също така възприемането на многоименния религиозен персонаж. Преводачът предпочете да съчетае в превода името и значението му.

Важно е читателят да знае, че повечето от текстовете се произнасят, съпроводени от своеобразна пластика — ритуални жестове, традиционни танцови стъпки, обръщания на лицето и тялото към обекта на описание.

Заглавията на отделните творби и пунктуацията са поставени от Деметрио Соди М., тъй като в оригинала те не съществуват. В българския превод е въведен звукът „з“, който отговаря сравнително точно на звуковете, изписани с латинската буква „z“ в имената на персонажа и названията на селища, племена и т.н., както и звуковете „ш“ и „ц“, които не съществуват в съвременния испански език, но се долавят определено в говора на маите.

В оня октомврийски ден на 1979 година не смятах, че някога ще се заема с превода на поезията на маите. Но тъй като животът благосклонно ми предостави още много срещи с този народ, тъй като намерих сред него незабравими приятели, аз започнах да се замислям върху идеята да запозная българския читател с най-близката за нас част от културата на маите — поезията. Още повече, че за самите тях тази поезия се оказва най-трайна опора на народностното им съзнание. В това отношение тя може да укрепи опората и на други народи.