Реймънд Ф. Джоунз
Филтрите на интелекта

I

Д-р Мартин Негъл разглеждаше тавана в приемната на Управлението за национални изследвания. След десет минути той със сигурност можеше да каже кой от ъглите му е бил боядисан първи, откъде боядисването на тавана е започнало и колко приблизително време е било изразходвано за тази цел.

Сградата беше нова. Виждаше се обаче, че е била боядисвана небрежно. Общо взето, качеството на работата съответствуваше в известна степен на общото положение на нещата, помисли си той с оттенък на тъга.

Взря се в килима. Очевидно собственикът на фабриката за килими се беше ръководил от принципа: „Не изхвърляй второкачествената стока, тя винаги може да се продаде на правителството.“

За изучаване на приемната бяха изразходвани 25 минути. Достатъчно. Жалко за времето. Негъл вдигна чантата си, взе шлифера и тръгна към изхода. На вратата почти се блъсна в мъж в сив костюм.

— Бърк!

Лицето на д-р Кенет Бърк се озари от усмивка. Той тупна Мартин Негъл по рамото.

— Какво правите тук, Март?

— Поканен съм на някакво съвещание, но момчетата в синьо не ме пускат. Вече се приготвих да се върна у дома, в Калифорния. Съвсем не очаквах да ви срещна. А вие защо сте тук?

— Работя в Управлението за национални изследвания и също съм поканен на съвещанието. Изпратиха ме да ви намеря. Всички останали вече са се събрали.

— Видях целия парад оттук. Дикстър от Масачузетския инженерно-технологически, Колинз от Харвард и Мелън от Калифорнийския технологически. Могъща фаланга.

— Да. И всички чакат вас! Да вървим. Ще поговорим по-късно.

— Момчетата от бюрото за пропуски, изглежда, се съмняват дали могат да ми се доверят. За да се оформи разрешението да бъда допуснат до секретна работа, вероятно ще са необходими шест седмици. Мислех, че предварително ще се погрижат за това… Предайте на всички поздрави и кажете на Кейз, че за съжаление мене не ме допускат до секретна работа. Очевидно той не е знаел за това.

— Не, почакайте, това е изключителна глупост — каза Бърк. — Вие трябва да бъдете на съвещанието. Седнете, ще уредим всичко за пет минути!

Март отново седна. Той никога не беше участвувал в работа върху секретни обекти. Взимането на отпечатъци от пръстите и ровенето в миналото винаги предизвикваше у него отвращение. Нека на другите вземат отпечатъци и се ровят в миналото им. Той знаеше, че Бърк се е заел с безнадеждна работа. Колко хора са се измъчвали в безделие по половин година, а понякога и цяла година, докато проучват биографиите им.

От стаята на агента на ФБР се разнасяха възбудени гласове. Март долови откъслечни фрази, казани с гръмкия баритон на Бърк: „Абсолютно смехотворно… Първокласен физик… електрическите полета… този човек ни е необходим.“

А освен агента на ФБР там бяха още и представителите на армейското и военноморското разузнаване. Около съвещанието беше издигната направо фантастична тройна бариера. Още едно доказателство за стремежа на ревностните бюрократи да скрият природните тайни, които лежат пред очите на целия свят.

След една минута от стаята излезе Бърк, зачервен от възмущение.

— Остани тук, Март — каза той с гняв в гласа. — Ще отида да доведа Кейз и ние ще изясним кой освен охраната има право да влиза тук.

Бърк се върна след няколко минути. С него бяха двама души във военна форма — бригаден генерал и капитан от военноморския флот — и д-р Кейз, директорът на Управлението за национални изследвания. Март не беше познат с него лично, но го знаеше като един от най-талантливите учени. Кейз се приближи с открита дружелюбна усмивка и протегна ръка.

— Моля да ме извините, д-р Негъл, за това забавяне. Съвсем не мислех, че ще ви спрат представителите на службата за сигурност. Указанията за вашето допускане до секретна работа бяха дадени дълго преди съвещанието. Ние ще уредим веднага всичко. Почакайте, моля ви, тук, докато се разбера с всички тези джентълмени…

Те затвориха вратата, водеща в бюрото за пропуски, но Март не се сдържа да не се вслуша в донасящите се оттам гласове. Той чу как един от офицерите на службата за сигурност каза: „Самите вие изисквахте тройна проверка…“, след това думите на Кейз: „… това е човекът, който вероятно ще съумее да реши тази задача…“

Март бе тръгнал за съвещанието неохотно. Жена му не беше съгласна, а децата нададоха страшен рев, тъй като неговото отпътуване означаваше, че той няма да има отпуска през лятото. Трябваше да се вслуша в гласа на домашните си. Когато човек се окаже вмъкнат в една работа, толкова тайна, че да изисква тройна охрана — на армията, на военноморския флот и на ФБР, — той се прощава със свободата. Интересно, помисли си Март, защо Кейз, автор на фундаментални изследвания в областта на електромагнитните излъчвания, е позволил да го домъкнат тук. Кой знае защо е тук и Кенет Бърк — един от най-видните психолози, специалист по методика на обучението.

Най-после вратата се отвори. Март се изправи. Излизащата от стаята процесия се възглавяваше от д-р Кейз. Лицата на всички бяха по-напрегнати отпреди. Кейз взе Март подръка:

— Всичко е наред. Пропускът ви ще бъде готов около края на работния ден. Да вървим на съвещанието. Там вече ни чакат.

Когато Март влезе в залата, неволно дъхът му спря. В нея, направо казано, имаше изложба на позлатени мундири от всички родове войски. Той забеляза няколко генерал-лейтенанти, вицеадмирали и най-малко един представител на Обединения комитет на началник-щабовете. Тук се намираха също най-видни математици и физици.

Едната стена на залата беше заета от киноекран. В дъното се виждаше 16-милиметров прожекционен апарат. На масата в далечния край имаше някакъв предмет с неправилна форма, покрит с брезент.

Кейз излезе напред и се изкашля.

— Няма да ви представям един на друг, джентълмени. Мнозина от вас вече са познати чрез научните си трудове и лично. Моля ви да имате предвид следното: темата на това съвещание вие сте длъжни да разглеждате като тайна, която е необходимо да се запази дори с цената на собствения живот, ако се наложи.

Генералите не помръднаха, но учените се раздвижиха неспокойно. Чисто военен подход!

Но нали самият Кейз не беше военен.

— Преди десет дни — бавно започна Кейз — при нас дойде млад човек, изобретател, който твърдеше, че е направил революция в техниката. Казваше се Леон Данинг. Той имаше изключително високо мнение за своите способности и смяташе че всички веднага трябва да с преизпълнят с уважение към неговата особа. Той самоуверено заяви, че ще говори само с директора на Управлението, и омръзна на всички до такава степен, че се постави въпросът или да го приема аз, или да бъде извикана полиция. Неговата молба ми беше предадена и в края на краищата го приех. Така… Той твърдеше, че е решил проблема по създаването на антигравитационна машина.

На Негъл му се прииска да се изсмее гръмко. Нима заради подобна глупост се беше отказал от лятната си отпуска! Може би все пак ще успее навреме да се прибере.

Той хвърли поглед към колегите си. Дикстър се беше наклонил напред и триеше челото си, за да прикрие насмешката си. Ли и Норкрос си размениха снизходителни усмивки. Март забеляза, че Бърк беше единственият учен, който не помръдна и не се усмихна. Но нали Бърк беше само психолог.

— Виждам, че на някои джентълмени е смешно — продължи Кейз. — На мен също ми беше смешно. Но умопобърканият трябваше да бъде изслушан докрай или да наредя да го изхвърлят. Реших да го изслушам. Опитах се да го насоча към разговор за теорията, върху която почиваше действието на неговия апарат, но той отказа да говори на тази тема. Заяви, че такъв разговор може да се състои едва след демонстрацията на изобретението му. В събота следобед бях свободен и се съгласих да видя неговия апарат в действие. Данинг поиска да бъдат поканени военни представители и да се подготви кинокамера и магнетофон. Хванал се веднъж на хорото, се съгласих и с това и поканих на демонстрацията и някои от тези, които се намират сега тук. Той не искаше да се вдига шум й се уговорихме да се срещнем на малкия аеродрум на Дувърския клуб. Това беше точно преди една седмица. Той демонстрира там своя апарат.

Сам му помогнах да надене на раменете си неголяма раница. Тя тежеше около 16–17 кг. На нея нямаше нито перки, нито сопла и не беше свързана с никакъв външен източник на енергия. Имах чувството, че съм попаднал в изключително глупаво положение, поканвайки и военните на това смешно представление.

Бяхме го заобиколили плътно. Изобретателят ни се усмихна снизходително и врътна нещо на пояса си.

В същия миг той започна да се издига във въздуха, като ускоряваше изкачването си плавно. Разпръснахме се встрани, за да можем да го следим. На височина от около 150 метра той спря и няколко мига вися неподвижно във въздуха. След това се спусна на земята.

Кейз направи пауза.

— Вероятно мнозина смятат нас, виделите всичко това със собствените си очи, за жертва на халюцинация или за непоправими лъжци. За щастие Данинг настоя демонстрацията на апарата да бъде заснета на кинолента.

Той направи знак на своите асистенти. Залата потъна в тъмнина и прожекционният апарат забръмча. Март се наклони напред, стискайки облегалките на креслото.

Върху екрана се появи група от хора, стоящи около изобретателя. Данинг беше на 28–30 години. Още от пръв поглед Март го позна по описанията на Кейз — разпуснат млад човек, който знае, че е надарен със способности, и смята, че всички са длъжни да приемат това веднага. Март познаваше този сорт хора. Можеш да ги срещнеш в последните курсове на всеки технически колеж в САЩ.

Той видя как хората около Данинг се отдръпнаха назад. Върху екрана се появи ясно изображение на изобретателя със странна раница на гърба. Миг — и той се устреми нагоре.

Март гледаше, без да си поема дъх. Опита се да долови някакви признаци на излъчване, излизащо от раницата. Наложи му се да си припомни сам, че е глупаво да ги търси. Никакъв реактивен двигател не можеше, разбира се, да работи така.

Антигравитация!… Март почувствува как по гърба му полази студ.

Издигането спря. След това Данинг бавно се спусна в средата на кръга. Екранът загасна. В залата запалиха светлината. Март трепна, сякаш отърсвайки се от вцепенението.

— В този момент ние прекъснахме снимането — каза Кейз. — Данинг стана по-приказлив и до известна степен засегна теоретичните основи на своя апарат. Ние записахме неговите думи на магнетофон, който беше донесен там по негово настояване. За съжаление поради силните шумови смущения и изкривяването записът е толкова лош, че е почти невъзможно да бъде разбран. Вие ще го чуете малко по-късно. След обсъждането Данинг се съгласи да демонстрира още едно качество на своето изобретение — да ни покаже управляем хоризонтален полет. Сега ще ви покажем и тези снимки.

Кейз загаси светлината. На екрана отново се появиха същите хора. Данинг се издигна стръмно нагоре и полетя хоризонтално.

Той се намираше на височината на хангара, който се виждаше в дъното на кадъра. Около 30 метра Данинг летя бавно, след това увеличи скоростта. Това приличаше на полета на магьосница, яхнала метла.

Внезапно екранът се озари от светлина. От раницата върху гърба на Данинг блъвнаха огнени кълба. В един напрегнат момент той изглеждаше замрял във въздуха, а след това като камък рухна надолу. Кинокамерата го загуби за един миг, но напълно беше фиксирала момента на удара на тялото в пистата. По време на падането си Данинг се преобърна и раницата се оказа под него, когато той се вряза в земята. Тялото му подскочи няколко пъти, преобърна се и замря. Кейз се приближи до шалтера за изключване и даде знак да се вдигнат щорите. Някой стана, за да изпълни молбата му. Останалите седяха неподвижно. Изглеждаше, сякаш времето е спряло своя ход.

— Това е положението, джентълмени — тихо каза Кейз. — Сега вие разбирате защо сте тука днес. Данинг е открил антигравитацията. Ние сме абсолютно убедени в това. Но Данинг е мъртъв.

Той повдигна края на брезента, с който беше покрита масата до стената.

— Онова, което остана от апарата, се намира тук. За нас това са само обгорели и окървавени отломки. Под ваше наблюдение те ще бъдат внимателно заснети и разглобени.

Кейз пусна брезента и се върна на предишното си място.

— Ние веднага се отправихме в дома на Данинг с група изследователи от Управлението за национални изследвания и представители на службите за сигурност. Съвършено очевидната психическа болест на Данинг се е проявила и в пълното отсъствие на каквито и да било записки. Той очевидно е живеел в постоянен страх, че изобретението му може да бъде откраднато. Разполагал е с чудесна лаборатория. Откъде е вземал пари, засега не знаем. Данинг е събрал също и удивителна библиотека — удивителна в смисъл, че съдържа не само научна литература, но и книги по всички окултни науки. Това също остава загадка.

Направихме справки за неговото минало. Изглежда, че му е било трудно да спре своя избор на някакво определено учебно заведение и е учил най-малко в четири колежа. Неговата учебна програма е била също така разнообразна, както и библиотеката му. Изучавал е електротехника, история на религиите и съвременна астрономия, латински, теория на групите, обща семантика и сравнителна анатомия.

Ние успяхме да открием около 20 преподаватели и студенти, които са го познавали. Всички го смятат за параноик. Той въобще не е имал приятели. Дори и да е разказал на някого за своята теория, ние нищо не знаем по този въпрос.

С една дума, схващанията на изобретателя на антигравитационния двигател за нас е запазила само тази отвратителна магнетофонна лента.

Стаята веднага се изпълни с какофония от звуци — рева на двигателите на излитащи самолети, ежедневния шум на летището. През този шум с мъка пробиваше гласът на загиналия — тънък и доста пронизителен, снизходителен и показно търпелив.

Март напрегнато се вслушваше в това свистене и рев, за да разбере смисъла на достигащите до него откъслечни фрази. Погледна към Бърк и видя, че той се е отчаял да долови каквото и да е в този шум. Кейз даде знак на единия от асистентите.

— Виждам, че губите търпение. Всъщност няма никакъв смисъл да прослушваме този запис на нашето съвещание. Всички ще получите по едно копие от него. Записът заслужава да бъде проучен. Доколкото ни е известно, това е единственият ключ към откритието на Данинг, намиращ се на наше разположение.

Март нетърпеливо вдигна ръка.

— Д-р Кейз, вие и останалите, тези, които сте присъствували на демонстрацията и сами сте взели участие в разговора, не бихте ли могли да разкажете нещо повече, отколкото е записано на лентата?

Кейз се усмихна горчиво.

— Би било много добре, д-р Негъл… За нещастие тогава смисловите смущения в обясненията на Данинг ни изглеждаха така сериозни, както техническият шум в магнитофонния запис. Все пак всичко, което успяхме да запомним, е вписано в протокола. Копия от него също ще ви бъдат раздадени. Има ли още някакви въпроси?

Вероятно имаше още въпроси, но това съобщение на Кейз сякаш лиши присъствуващите от дар слово.

Кейз направи крачка напред.

— Не смятам, че който да е сред вас недооценява сега сериозността на този проблем. Днес ни е ясно, че гравитацията може да се преодолее — ние можем да се откъснем от земята и да полетим към звездите. Да не забравяме, че ако един млад американец е успял да направи това, то и някой млад руснак също ще съумее да разкрие тайната на антигравитацията. Длъжни сме да възстановим машината на Данинг. На наше разположение са всички налични средства и възможности на Управлението за национални изследвания. Разбира се, на вас ще ви бъде осигурен достъп до лабораторията и библиотеката на Данинг и до останките от неговия апарат. Вие сте поканени тук, защото повече от другите подхождате за такава работа. Вярвам, прочие, че ще се справите с нея.

II

Мартин Негъл и Кенет Бърк излязоха заедно. Те се забавиха в залата, за да разменят кратки вежливи приветствия с колегите си физици, които не бяха виждали твърде дълго време. Но Негъл бързаше да излезе. Той имаше нужда да се избави от странното вцепенение, от усещането, че дълго са те удряли по главата с възглавница.

Излизайки от зданието, той спря и пъхвайки ръце в джобовете си, се взря в далечината. Пред него все още се мяркаше човекът, издигащ се вертикално нагоре — планиращ в небето и сгромолясващ се като камък надолу.

Той рязко се обърна към Бърк.

— Психологическият аспект на изобретението… За това ли участвувате в проекта, Бърк?

Неговият спътник кимна с глава.

— Кейз ме покани, когато поиска да разследва миналото на Данинг.

— Все пак вие знаете, че тази машина не може да съществува — каза Март. — Нашата наука не разполага с теория, която да ни позволява да обясним това, а пък да не говорим за възпроизвеждането му.

— Не може? Какво имате предвид?

— Искам да кажа, че ще ни се наложи… Ще се наложи на всички ни да се върнем назад, бог знае колко далече — с 20 години учене, с 500 години развитие на науката… Къде сме се отклонили от пътя? Защо на правилния път е излязъл полупобъркан?

— Той е бил странен човек — замислено каза Бърк. — Астрология, мистика, левитация. В неговите разсъждения, записани на аеродрума, доста се говори за левитация. Това не е всъщност чак толкова далеч от антигравитацията, а?

Март сърдито изхъмка.

— Няма да се изненадам, ако чуя, че първия успешен полет той е извършил, яздейки метла.

— Именно, съществуват много приказки за летящи метли, летящи килимчета и други такива предмети. Без да искаш, се замисляш откъде се е взело всичко това.

* * *

След вечерното съвещание, което беше посветено главно на изучаване на остатъците от апарата, Март се върна в хотела. Той все още не можеше да се оправи от сътресението.

Да се ориентираш в сплесканите и сбити детайли беше невъзможно. Но при разглеждане на отломките на онова, което доскоро е било въплъщение на неосъществима мечта, възникваше някакво необяснимо чувство. Март изпитваше силно желание да опипа тази нелепа купчина, да я превърне с усилието на мисълта си в апарата, който тя някога е била. Сякаш вярата, че това е възможно, беше достатъчна за осъществяване на неговото желание.

А няма ли тук частица истина — помисли си той. — Данинг е вярвал, че това може да се направи, и го е направил.

Въпреки това трябва да се помни, че има все пак неосъществими неща.

Вечният двигател.

Философският камък.

Антигравитацията.

Целият опит от борбата на човечеството за власт над природата говореше, че всичко това е нещо неосъществимо. Трябва да си поставиш все пак някакви граници. Трябва да признаеш, че твоите възможности са ограничени, иначе можеш да прахосаш цял живот, мъчейки се да откриеш тайната как да станеш невидим или да преминаваш безпрепятствено през тухлена стена.

Или пък да създадеш летящо килимче.

Той се изправи и приближи към прозореца. Овладя го все по-засилващо се чувство на несигурност. И веднага разбра какво се криеше зад това чувство. Къде всъщност е границата? Тя трябва да се очертае. Той беше сигурен в това.

Веднъж тази граница беше очертана, и то твърде определено. През 90-те години на XIX в. учените затвориха книгите. Великите умове вярваха, че науката е опознала Вселената. Неизвестното се смяташе за невъзможно.

След това откриха радия, рентгеновите лъчи, космическите лъчи и създадоха теорията за относителността.

Границата изчезна. Къде преминава тя сега? Само преди няколко часа той би казал, че може достатъчно точно да отговори на подобен въпрос. Сега вече не беше сигурен в това.

Негъл си легна в леглото. След един час стана и позвъни на Кенет Бърк.

— Бърк — каза той в слушалката. — Тук е Март. Току-що ми хрумна в главата една мисъл. Нали лабораторията и библиотеката на Данинг ще бъдат огледани от цялата група. Възможно ли ви е да ме откарате там рано сутринта? Само вие и аз. Бих искал да изпреваря останалите.

— Мисля, че ще успея да организирам това — каза Бърк. — Кейз иска всеки от вас да работи така, както сам смята за необходимо.

Цяла нощ валя и когато Бърк дойде да вземе Март, обвитият в мъгла град изглеждаше призрачен. Това още повече засилваше усещането за нереалност на неотдавнашните събития.

— Нашето намерение не се хареса много на Кейз — каза Бърк, когато те се отдалечиха от хотела. — Останалите могат да се разсърдят. Но откровено казано, на мен ми се струва, че Кейз ви смята за човека, който най-бързо от всички ще постигне успех.

Март отново изхъмка.

— Аз още не съм сигурен, че Данинг не ни е изиграл някакъв грандиозен номер.

— Ще се убедите в обратното. Разбира се, постепенно. Вие тук сте най-млад от всички. Кейз мисли, че някои от тези, по-старите, ще посветят времето си на това да докажат, че Данинг не е успял да направи подобно нещо. А вие как сте настроен? Вие също ли ще мислите само за опроверженията или ще се опитате да откриете онова, което е направил Данинг?

— Всичко, което е успял да направи такъв сополанко като Данинг, Негъл ще направи два пъти по-добре. Но само ако Негъл се убеди, че Данинг наистина е направил това.

— Вие ще харесате на Кейз, старче. Той се страхуваше, че няма да намери нито един виден учен в цялата страна, който да поиска истински да се заеме с тази работа.

Пред входа на Данинговия дом стоеше часовой. Той кимна мълчаливо, когато Бърк и Март му показаха своите пропуски.

— Лабораториите и работилниците на Данинг се намират на първия етаж на къщата — каза Бърк, — а горе е неговата библиотека. Той е спял в една от стаите на третия етаж, а останалите стаи са празни. Храната си Данинг очевидно е приготвял в кухнята. След него са останали солидни запаси от припаси. Откъде искате да започнете?

— Да надзърнем в лабораториите, за начало искам да получа обща представа за тях.

Надясно от входа се намираше неголяма, но изключително добре обзаведена химическа лаборатория. Тя изглеждаше така, сякаш от нея са се ползували често и въпреки това беше безукорно чиста. Върху масата стоеше сложна инсталация за фракционна дестилация.

— Единствените му записки са намерени тук — каза Бърк. — Някакви чернови изчисления без формули и реакции.

Март изръмжа и премина в съседната стая. Тук той видя по-познатото му натрупване на уреди и апарати, необходими за експерименти в областта на електрониката. Обаче дори в това натрупване се чувствуваше явно ръката на акуратен и умел специалист. Приборните панели бяха направени с изключителна прецизност.

Заслужаваше си с лабораторията да се запознаеш по-подробно, но Март премина в следващата стая, представляваща механична работилница. Тя беше обзаведена не по-лошо от лабораторията.

Март тихо подсвирна.

— Когато бях студент в колежа — каза той, — смятах, че раят трябва да изглежда точно така.

— И всичко това е принадлежало на такъв човек като Данинг! Какво ще кажете по този въпрос? — отбеляза с усмивка Бърк.

Март рязко се обърна. Гласът му беше тих и сериозен.

— Бърк, Данинг е бил каквото поискаш, но не и глупак. Може би шизофреник, но не и глупак. Той е умеел да прави нещата.

Бърк пресече работилницата и отвори още една врата. Зад нея се виждаха панелите на изчислителни машини — аналогова и цифрова.

— Но вие още не сте видели главното — каза Бърк. — Най-големият сюрприз ви чака горе.

Гравитацията представлява сила, мислеше Март, изкачвайки се по стълбата. Силата може да се победи само със сила — най-малко така стоят нещата във физиката. В политиката, в отношенията между хората силата може да отстъпи пред въздействието на по-фино начало, но ако Данинг е победил притеглянето, той е направил това с помощта на някаква друга сила. На физиката са известни всички съществуващи сили. Апаратът на Данинг е бил остроумно изобретение. Но в основата си той представлява изключително умно използуване на добре изучени закони и това е всичко. Това не е чудо и не е магьосничество. Стигайки до този извод, Март се почувствува по-сигурен. Той влезе в библиотеката след Бърк. Тя заемаше не една, а няколко съседни и специално пригодени стаи, облицовани с книжни полици. В нея без съмнение имаше няколко хиляди тома.

— Ето какво смятам, че ще ви заинтересува най-много.

Бърк влезе в първата стая отляво.

— А — „Астрология“ — каза той и посочи с ръка цяла серия от полици.

Март плъзна поглед по заглавията: „Астрология за начинаещия“, „Астрологията и съдбата“, „Пътят на Вавилон“, „Движението на звездите“.

Той извади от полицата последната книга с надежда, че тя ще се окаже съчинение по астрономия. Но надеждите му не се оправдаха. Той бързо я постави обратно.

— Те са прочетени внимателно — отбеляза Бърк. — Ние прегледахме цяла планина от книги и открихме многобройни бележки, направени от ръката на Данинг. Може би тук ще успеем да намерим ключ към неговото мислене — именно в тези бележки по полето на книгите.

Март махна с ръка, отказвайки се решително от по-близко познанство със смръщените тонове, и пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на панталона.

— Празни работи — промърмори той. — Това няма никакво отношение към проблема, но на вас като на психолог сигурно ще ви бъде интересно. За да работи в тази библиотека и в тези лаборатории, на човек ще са необходими две глави.

— Но главата на Данинг е била само една — възрази спокойно Бърк. — Може би всичко това е част от едно цяло, което ние не виждаме, но Данинг го е виждал.

Март сви устни и погледна психолога.

— Говоря сериозно — каза Бърк.

— Бих казал, че геният на Данинг очевидно се е състоял в неговата способност да извлича необходимите му сведения от огромната маса материали, без да отхвърля категорично цели области от човешкото мислене.

Март се усмихна снизходително и се отстрани. Той се оказа пред полици, натъпкани със съчинения по индуска философия. Почти два метра от пространството им заемаха книги, посветени на левитацията.

Март показа с пръст кориците им.

— Всичко, което те правят чрез ловкостта на ръцете си, Негъл може да направи два пъти по-бързо с помощта на хиксове, игреци и дресирани електрони.

— Това е всичко, което иска Кейз. Кога ще успеете да представите резултатите?

III

Следобед те се върнаха в Управлението за национални изследвания. Март вече имаше кабинет и му дадоха копие от магнитофонните ленти. Той се настани удобно пред самия високоговорител и започна напрегнато да се вслушва, мъчейки се да различи през шума едва доловимия глас на Данинг.

В самото начало той улови, че няколко пъти се повтаря думата „левитация“ и дори цяла фраза: „левитацията, която за първи път беше успешно демонстрирана на западния свят от английския медиум…“. Шум на самолет заглуши останалото.

Март пренави лентата и прослуша тази част отново. При всяко споменаване на левитацията в мозъка му се появяваше образът на мръсен, костелив индуски факир с мазен тюрбан, с кълбо връвчици в едната ръка и кошница със змии в другата.

Но нали Данинг беше открил антигравитацията!

Март раздразнено изруга и пусна лентата по-нататък. Той наостри уши, долавяйки думите „влиянието на земния магнетизъм“, след което всичко беше заглушено от шума и отново успя да разбере откъс от фраза: „… активността на слънчевите петна и досега необяснени от астрономите и вежливо игнорирани от всички специалисти…“

Тези думи предизвикаха някакъв смътен спомен. Март направи някаква бележка в бележника си, за да може по-късно да се върне към проблесналата мисъл.

Гласът отново се разтвори в свистенето и рева. Той разбра само, че разговорът се води за „разположението на планетите“ — за астрологията. Той гръмко изстена и затвори очите си, вслушвайки се; записът отново стана разбираем: „… магнитните бури на Земята, които могат да се предсказват въз основа на движението на планетите…“, „Галилей и Нютон оказаха по-голямо влияние върху човешкото мислене, отколкото мислеха сами. Те отнеха на религията нейните чудеса и лишиха физиката от въображение… Индусите постигнаха по-голям успех в разкриването тайните на Вселената от американските научноизследователски лаборатории.“

Това бяха последните думи, които още можеха да се разберат. Ревът на самолетните мотори, воят и свистенето, предизвикано от неизправността на микрофона, покриваха всичко… Март изключи магнетофона.

Изпитвайки почти физическа умора, той се прехвърли на протокола и бързо го прелисти. Спомените на онези, които са присъствували на демонстрацията, прибавяха изненадващо малко към онова, което беше успял да извлече от записите. Всичко е било твърде неочаквано за свидетелите на чудото. Той се облегна в креслото, обобщавайки всичко чуто. Общо взето, Данинг е смятал, че учените рутинери са изключили от общоприетите теории маса полезни сведения. Покойният е вярвал, че значителна част от тази информация може да се намери в астрологията, индуския мистицизъм, левитацията и други съмнителни области.

На вратата се почука и се чу глас:

— Може ли да се влезе при вас, д-р Негъл?

Това беше Кейз. Март стана и му предложи да седне.

— Току-що завърших преглеждането на записа и протокола. Изходните данни са твърде малко.

— Да, твърде малко са — каза Кейз. — В младежките си години вие вероятно сте изпитвали чувството, което обхваща човека, когато за първи път участвува в състезания. Сещате се какво имам предвид. С всяка клетка на тялото си чувствувате, че нямате никакви шансове да победите. Или че ще направите всичко възможно, за да успеете. Разбирате ли ме?

Март кимна.

— А какво чувство ви владее сега, д-р Негъл?

Март се облегна на гърба на креслото и полузатвори очи. Той разбра Кейз. От вчерашната нощ той вече беше преминал през цяла гама от най-различни настроения. Кое от тях беше победило?

— Аз мога да направя това — тихо отговори той на Кейз. — Разбира се, иска ми се да имам повече сведения и освен това не ми харесват много методите на Данинг. Но мога да науча онова, което е знаел той, и отново да осмисля това, което сам зная.

— Добре! — Кейз стана. — Именно това исках да науча. Вие не излъгахте моите очаквания.

* * *

Д-р Кенет Бърк никога не преставаше да се изненадва на това, как е устроен човекът. Още в най-ранната си младост той се замисляше над въпроса, защо някои от неговите приятели вярват в привидения, а други не.

Той започна сериозно да се интересува как човек заучава новото и това в края на краищата го направи професор по психология към Управлението за национални изследвания.

Той се радваше, че работата над този проект се ръководи от д-р Кейз. Кейз много повече от другите му познати физици разбираше важността на факта, че всеки изследовател е преди всичко човек и едва след това учен. Всяка научна теория, всеки закон, колкото и добросъвестно да са изложени и обективно доказани, винаги носят в себе си отпечатъка на личността на наблюдателя.

Бърк с интерес изучаваше реакцията на физиците спрямо ситуацията, която възникна в резултат на откритието на Данинг и неговата смърт.

Мартин Негъл се държеше приблизително така, както и предполагаше Бърк. През годините на обучението си те се познаваха добре един друг.

През целия ден Бърк съпровождаше останалите учени, разглеждащи къщата на Данинг. Някои, така както и Март, предпочетоха да я посетят самостоятелно. Други се отправяха там на групи по 3–4 души. Но до края на деня къщата беше посетена от всички с изключение на професор Уилсън Дикстър.

През първия ден Дикстър, затваряйки се в кабинета си, се занимаваше с изучаване на магнетофонните записи и на протокола. Едва през следващия ден той реши да посети къщата на Данинг.

Бърк дойде да го вземе от хотела с кола и беше принуден да го чака 15 минути. Накрая от въртящите се врати на хотела излезе неголям закръглен човек. Дикстър беше на около 60 години. Големите и с тежки рамки очила го правеха приличен на бухал.

Небето се мръщеше и насочвайки се към колата, Дикстър притискаше към гърдите си черен чадър. Бърк го чакаше, държейки вратата отворена.

— Добро утро. Изглежда, че тази сутрин ние ще бъдем сами. Всички останали посетиха дома на Данинг още вчера.

Дикстър изхъмка и се намести на седалката.

— Именно това ми е необходимо. Прекарах вчера целия ден в изучаване на този смешен магнетофонен запис.

Бърк изкара колата на улицата. Още от самото начало не го напущаше чувството, че проектът би могъл свободно да мине и без участието на Дикстър.

— Успяхте ли да научите поне нещо от нея?

— Още не съм стигнал до определен извод, д-р Бърк. Но едва ли ще стигна до извода, че младият Данинг е бил гений, както смятат някои от вашите сътрудници.

Те приближаваха към старата къща, в която беше живял Данинг. Дикстър я огледа от колата.

— Точно това, което трябваше да се очаква — измърмори той.

В първата стая Дикстър бързо прегледа полиците с химикали. Той сне няколко шишенца и внимателно проучи етикетите им. Някои от тях той отвори и внимателно помириса, след което с презрителен вид ги постави обратно.

Физикът твърде дълго разглежда дестилационната инсталация. Забелязвайки намиращия се върху масата бележник с изчисления, физикът извади от джоба си стар плик и си взе върху него някакви бележки. В стаята с електронната апаратура той се обърна, за да погледне отново през отворената врата на химическата лаборатория.

— Защо на един човек могат въобще да бъдат необходими наведнъж две такива лаборатории?

Той огледа механичната работилница.

— Добре обзаведено — промърмори той. — Всичко, което е необходимо на човек, който обича да майстори.

Но стаята с електронноизчислителните машини му направи несравнимо по-голямо впечатление. Той внимателно огледа машините и схемите, отвори всички чекмеджета на масите и прегледа всички търкалящи се из тях хартии.

Със зачервено лице той се обърна към Бърк.

— Това са празни работи! Няма съмнение, че тук би трябвало да има графици, записки или макар някакви следи от изчисленията, които е правил този човек. Машините стоят тук не на изложба, а очевидно за да бъдат използувани. Някой е взел материалите с изчисленията от тази стая!

— Ние я намерихме именно в този вид — каза Бърк. — Ние, както вас, също не разбираме нищо.

— Не вярвам — отряза Дикстър.

С особен интерес Бърк очакваше какво впечатление ще направи на учения библиотеката.

Първоначално Дикстър се държеше като звяр, внезапно попаднал в клетка. Той отскочи от полицата с митологическа литература, хвърли поглед на раздела по астрология, оттам бързо премина към книгите по религия и описа зигзаг, който го доведе до полиците, отделени за индуска философия.

— Какво е това? — прорева той хрипкаво. — Шега?

Неговата пухкава фигура сякаш още повече се беше издула от негодувание.

— Следващата стая ми се струва, че ще ви заинтересува още повече — каза Бърк.

Дикстър едва ли не тичешком се хвърли към съседната стая. Виждайки заглавията на намиращите се тук книги, той облекчено въздъхна и забележимо се успокои. Тук той беше сред приятели.

С благоговение сне от полицата раздърпания екземпляр от книгата на Уейл „Пространство. Време. Материя“.

— Не може да бъде — промърмори той — Данинг да е бил собственик и на двете библиотеки и да е разбирал от книги и от двата сорта.

— Той е разбрал и победил земното притегляне — отговори Бърк. — И е направил това тук, в този дом. Ето последния от ключовете към неговата тайна, с който ние разполагаме.

— Тук нещо не е наред — прошепна Дикстър. — Антигравитация! Чувал ли е някой нещо за нея? И как са могли да я открият в такова място?

IV

Следобед учените отново се събраха на съвещание. Те се споразумяха да се заемат с проблема.

Обаче никой не знаеше как да се пристъпи към неговото решаване. Съгласиха се да работят както поотделно, така и общо — в зависимост от обстоятелствата, а засега да правят ежедневни семинари, за да се опитат да стимулират един у друг находчиви идеи.

За председател на семинара избраха Март. Той беше най-млад сред колегите си както по години, така и по стаж, и затова се чувствуваше в тази роля твърде неловко.

Март подбра няколко книги от библиотеката на Данинг и ги взе в своя кабинет. Той седна зад бюрото, обграждайки се с книги по астрология, спиритизъм, мистика, религия, левитация и данни за слънчевата активност. Той нямаше конкретна цел, а искаше просто да потъне в атмосферата, в която е работил Данинг. Данинг беше постигнал целта си. Необходимо е да се намери пътят, по който той е вървял, независимо откъде минава.

Някои от книгите бяха скучни, а повечето се оказаха чиста глупост. Все пак някои факти го заинтересуваха.

Религията се е занимавала с чудеса. Чудо ли е антигравитацията или е проява на природните закони? Учен ли е бил Данинг или чудотворец — изкуство, на което не можеш да се научиш.

Март затвори книгите и ги тласна към края на бюрото. Изваждайки от чекмеджето бележник, той започна трескаво да нахвърля основните уравнения на Айнщайн.

* * *

Към края на първата седмица фактически нямаше за какво да се докладва.

Оказа се, че съвсем не е леко да ръководиш семинара. В подобна сбирка на учени непременно се появява самозван инструктор, който се опитва отново да обучава своите колеги на всички основи на науките. В конкретния случай положението се усложняваше от това, че този инструктор беше прославеният професор Дикстър.

В края на първата седмица той се надигна от мястото си и идвайки до дъската, започна да пише уравнения с тебешира.

— Аз достигнах целта, към която се стремях, джентълмени — каза той. — Мога да докажа, че апаратът, с който уж е летял Данинг, е невъзможно да съществува, без да бъде нарушен принципът на еквивалентността, открит от Айнщайн. Ако ние признаваме този принцип за верен, от първото уравнение е лесно да се види…

Март разсеяно гледаше уравненията. Те бяха изведени правилно. И все пак Дикстър не беше прав. Той беше убеден, че да се занимаваш с проекта е глупост, и участвуваше в работата само защото смяташе за свой свещен дълг да докаже това.

Март чувствуваше, че Дикстър задържа работата на цялата група. Останалите обаче все пак бяха признали факта на Данинговото постижение. А това в края на краищата само по себе си е вече някакъв успех, реши той.

На Март му се стори, че около формулите върху черната дъска танцуват мъгливи астрологически знаци. Дикстър замлъкна и тогава стана Март.

— Тъй като вие така убедително изложихте своите тезиси, докторе — каза той, — и тъй като всички сме убедени в безспорността на Данинговото постижение, то единственият извод, който може да се направи, е, че не е вярна основната предпоставка. Бих казал, че вие ни дадохте блестящи доводи, които ни заставят да се усъмним във верността на принципа на еквивалентността!

Дикстър се вцепени, сякаш не вярвайки на очите си.

— Мой скъпи д-р Негъл, ако в тази стая има човек, който да не разбира, че принципът на еквивалентността е неопровержим, бих му предложил веднага да се откаже от участието си в проекта!

Март потисна усмивката си, но почувствува желание да продължи спора. Искаше му се да подразни Дикстър.

— Не, сериозно, докторе, аз питам всички: какво би станало, ако принципът на еквивалентността се окаже неверен? Защо в източната литература са писали толкова много за левитацията? Мисля, че Данинг си е задал този въпрос и е намерил някакъв разумен отговор. Ако принципът на еквивалентността е несъвместим с този отговор, съжалявам, но ще ни се наложи да преразгледаме въпросния принцип. Ако ние наистина искаме да повторим постижението на Данинг, ще ни се наложи внимателно да се вгледаме във всички общопризнати постулати, които имат някакво отношение към гравитацията.

Неочаквано думата бе поискана от Дженингс, сух, висок физик от Калифорнийския технологически институт.

— Напълно съм съгласен с д-р Негъл — каза той. — Нещо се случи с мен през тази седмица. Виждам, че същото е станало и с повечето от вас. Около 40-те си години средният физик очевидно придобива способността да отклонява инстинктивно всичко, което не съответствува на известните му закони в естествознанието. След това ние ставаме ръководители на факултети, а тези, които са по-млади от нас, продължават изследванията и използуват информацията, на която нашето поколение не е обръщало внимание. По този начин те правят открития, край които ние сме минали. Ние сякаш издигаме стена в своите умове, или ако ви харесва повече, изграждаме там шлюзи, през които тече цялата маса от сведения за физическата вселена. В зависимост от нашето усърдие и помъдряване закриваме вратите на шлюзите дотолкова, че вече нищо ново не може да попадне в нашия мозък. Събитията през миналата седмица ме разтърсиха из основи. Отново се оказах в състояние да усвоявам и натрупвам данни, с които не съм се сблъсквал преди. Струва ми се, че д-р Негъл е прав. Ние сме длъжни да преразгледаме всичко, което сме знаели досега относно силите на тежестта.

Семинарът премина бурно.

След семинара Март надзърна в кабинета на Бърк.

— Привет, Бърк — каза той.

— Привет. Как вървят работите? От два дена се готвя да намина към вас. Още няма и помен някой от вас да се е прехвърлил в работилницата. Очевидно е, че все още сте в стадия на теоретичните търсения.

— Дори не сме стигнали до това — измърмори Март. — Но има по-важни въпроси от антигравитацията. Какво отношение имате към една рибарска екскурзия?

— Защо не, не е лошо. Аз ви разбирам: работа без почивка и най-различни неприятности… Но все пак вие сте наясно колко е важен проектът?

— Отивам да ловя риба — каза Март. — Ще дойдете ли с мен или не?

— Идвам. Мога да взема под наем дървена къщичка край една планинска река, в която пъстървите са повече, отколкото на рибния пазар.

* * *

В къщичката, наета от Бърк, вече ги чакаше пазачът, който бе приготвил всичко необходимо.

В гората беше мокро от росата, а в пороищата, по които те се спускаха към реката, още се криеше предутринен хлад.

Март опъна ботушите си нагоре и изпробва гъвкавостта на новата си въдица от стъкловлакно.

— Вероятно съм старомоден — каза той, — но старите въдици ми харесват повече.

Те влязоха в реката над един тих бързей. Кълвеше добре. Около обед Март беше хванал шест, а Бърк седем големи пъстърви.

Следобеда те седнаха на брега и безгрижно се загледаха в течащия край тях поток.

— Започнахте ли работа? — прекъсна мълчанието Бърк.

Март му разказа за последния семинар.

— Може би Дикстър е напълно прав. Неговите математически доказателства изглеждат убедителни. Аз бях обаче напълно сериозен, когато предложих да се преразгледа принципът на еквивалентността — или най-малко неговата съвременна формулировка.

— Вие знаете по този въпрос повече от мен — каза Бърк. — Всъщност в какво се състои принципът на еквивалентността?

— Той е формулиран от Айнщайн в един от първите му трудове, струва ми се, през 1907 г. Според него силата на инерцията е еквивалентна на силата на тежестта. Т.е. в система, която се движи с ускорение, човек ще бъде под въздействието на сила, с нищо неотличаваща се от това на силата на тежестта.

От друга страна, човек в свободно падащ асансьор не забелязва влиянието на земното притегляне. Ако той би се качил на теглилка, би видял, че не тежи нищо. Течността не би се изляла от чашата. Според принципа на еквивалентността никакъв физически експеримент не може да открие земното притегляне в каквато и да е система, движеща се свободно в гравитационно поле. Дикстър беше съвършено прав, казвайки по време на своите строго научни разсъждения, че такъв механизъм като апарата на Данинг би наложил отричане на принципа на еквивалентността. Но може би принципът на еквивалентността наистина отразява недостатъчно точно действителността. Ако това е така, ние вече имаме добър изходен пункт. Каква ще бъде следващата ни крачка, аз засега не зная.

Водата се въртеше и пенеше около камъка, стърчащ край брега. Бърк хвърли в реката няколко трески. Те се устремиха към центъра на водовъртежа.

— Би могло да се каже — промълви той, — че тези трески се приближават една към друга под влияние на взаимното си притегляне.

— Тук работата не е в притеглянето между тях — каза замислено Март. — Това е предизвикано от сили, които ги теглят и тласкат. Гравитацията е подтласкване и теглене може би. Но какво подтласква и тегли? Дяволският му Данинг! Той е знаел!

* * *

След вечеря, седейки в тъмнина на прага, Март се чувствуваше доволен. Не го напускаше смътното усещане, че през този ден е постигнал нещо. Той не знаеше именно какво, но това нямаше значение.

— Знаете ли — заговори той внезапно, — вие, психолозите, трябва да ни обясните откъде се вземат идеите. Откъде идва идеята — от „вътре“ на човека или отвън?

Той замълча и започна да удря москитите по себе си.

— Продължавайте — каза Бърк.

— Нямам какво да кажа повече. Сега мисля отново за гравитацията.

— А какво мислите?

— Как да намеря нова идея за гравитацията. Какво става у човека, когато той измисля нова теория? Чувствувам се така, сякаш непрекъснато нещо ме всмуква в този проблем, вместо в онзи, който трябва да решавам. Сега мисля за нашия следобеден разговор. Трябва да кажа, че никога не ми се е харесвал принципът на еквивалентността. Това чувство се е криело някъде в ъглите на моя мозък. Принципът не е верен. Мъча се да си представя нещо течащо през пространството. Но това не може да бъде триизмерно течение, както е при реката.

Той се изправи и бавно извади цигарата от устата си.

— … Но това може да бъде течение… — той внезапно стана и се обърна към къщата. — Слушай, Бърк, надявам се, че ще ме извиниш. Необходимо ми е да поизчисля някои работи.

Краят на пурата на Бърк засия с червено огънче.

— Не ми обръщай внимание — отговори той.

V

Бърк не знаеше кога Март е легнал да спи. Сутринта го завари да работи.

— Рибата чака — каза Бърк.

Март го погледна.

— Знаеш ли, рибата може да почака. Трябва да се върна в управлението колкото може по-бързо. Тук аз започнах нещо и не искам да го прекъсна.

Бърк се усмихна.

— Върши си работата, приятелю, а аз ще сложа всичко в колата. Кажи ми, когато бъдещ готов. Веднага ще потеглим.

Около три часа следобед някой почука по вратата на Мартовия кабинет. Той раздразнено вдигна глава и видя влизащия Дикстър.

— Д-р Негъл, радвам се, че ви заварих.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Трябва да обсъдя с вас нещо изключително важно, свързано с проекта — започна Дикстър. Той поверително се наклони напред, примигвайки зад тежките бухалски рамки.

— Знаете ли — каза той, — че целият този проект е мошеничество?

— Мошеничество? Какво искате да кажете?

— Най-прецизно прегледах така наречената къща на Данинг. Мога да ви уверя, че въобще не е имало никакъв Данинг! Ние сме жертва на подла измама! — Той тупна с ръце по края на бюрото и с победоносен вид се облегна в креслото си.

— Не разбирам — промърмори Март.

— Сега ще разберете. Разгледайте лабораторията във въпросната къща. Проучете лавиците с химикали. Запитайте се какви химически експерименти могат да се осъществят с такъв пъстър комплект от материали. В секцията по електроника е същата каша, както и в телевизионната работилница на края на улицата. Там, където се намират сега, сметачно-изчислителните машини никога не са били използувани. А библиотеката! Съвсем очевидно е какво представлява от себе си това гнездо за интелектуални мишки! Д-р Негъл, поради някакви неразбираеми причини ние сме станали жертва на подла измама. Антигравитацията! Искам да зная защо са ни дали тази идиотска задача тогава, когато на страната са толкова необходими способностите на всеки от нас?

Март почувствува, че леко му се повдига.

— Допускам, че в това има до известна степен нещо странно. Но ако това, което разправяте, е истина, то как да си обясним разказите на очевидците?

— Лъжа! — отряза Дикстър.

— Не мога да си представя, че сътрудник на Управлението за национални изследвания може да участвува в подобна история. Освен това аз успях да направя вече много за постигането на нашата цел. Готов съм с пълна сигурност да заявя, че принципът на еквивалентността ще бъде опроверган.

Дикстър се изчерви и стана.

— Много съжалявам, че споделяте подобни възгледи, д-р Негъл. Винаги съм ви смятал за млад човек, който дава големи надежди. Все пак може би ще ги оправдаете, когато се изясни тази недостойна измама. Довиждане!

Март дори се понадигна, когато Дикстър излетя от кабинета. Това посещение го обезпокои. Обвиненията бяха абсурдни, но независимо от това поставяха под съмнение основите на неговата работа. Разубеждавайки се, че апаратът на Данинг е действувал, той би могъл отново да признае антигравитацията за празна работа.

Отново се зае с трескава енергия със своите листове, изпълнени с изчисления. Към края на работния ден, когато повечето от неговите колеги обикновено вече излизаха от управлението, той позвъни на математика Дженингс. Март не беше отишъл още толкова далеч, колкото би искал, но му беше необходимо да знае наистина ли е намерил изход от глухата улица.

— Не бихте ли могли да отскочите за една минута към мене? — каза той. — Искам да ви покажа някои неща.

Дженингс се появи след няколко минути.

— Днес виждахте ли Дикстър? Той дрънка едни небивалици, че проектът бил мошеничество! — изтърси той още преди Март да успее да му заговори.

Март мълчаливо кимна с глава.

— Защо Кейз въобще е пуснал тук този стар глупак? Дик беше добър учен, но се изчерпа… Какво обаче искахте да ми покажете? Нещо, което да прилича на отговор?

Март побутна към него намиращите се върху бюрото листчета с изчисления.

— Принципът на еквивалентността вече не съществува. Аз съм сигурен в това. Изчислих вероятното поле на движението в изкривено пространство. Получава се нещо осемизмерно, но в него има някакъв смисъл. Бих искал да хвърлите око върху моите изчисления.

Веждите на Дженингс подскочиха нагоре.

— Добре. Разбира се, на вас ви е ясно, че съвсем не ми е лесно да се примиря с опровергаването на принципа за еквивалентността. Той съществува вече 45 години.

— Ние ще намерим нещо друго вместо него.

— Имате ли друг екземпляр от тези изчисления?

Март вдигна рамене.

— Мога да ги направя и отново.

— Аз ще ги пазя. — Дженингс постави листчетата с изчисленията във вътрешния си джоб. — Но какво ще ни даде всичко това! Имате ли някаква идея?

— Да — каза Март. — Вчера наблюдавах един водовъртеж. Виждали ли сте някога какво става с трески, когато ги хвърлиш във водовъртеж? Те се привличат една друга. Това е гравитация.

Дженингс се намръщи.

— Почакайте все пак, Март…

Март се засмя.

— Разберете ме правилно. Помислете за това като за течение. Аз не зная неговите свойства. То очевидно се движи през четириизмерно пространство. Когато обаче доведем изчисленията докрай, ще изработим формула за завихрянето на такъв поток, протичащ през материална субстанция. Да допуснем, че такива вихри съществуват. Появяват се водовъртежи. Това е груба аналогия. Необходим е математически модел. Вероятно може да се докаже, че вихърът сближава масата, предизвикваща неговото образуване. В това може би има някакъв смисъл, как мислите?

Дженингс стоеше неподвижно. След това се усмихна и постави ръцете си на бюрото.

— Може би. Вихърът на един осемизмерен поток е твърде сложно нещо. Но ако всичко е правилно, тогава какво?

— Тогава ние ще построим апарат, насочващ материята край силовите линии на тока на това течение така, че да не се появяват вихри.

Дженингс се облегна на креслото.

— Боже господи, та вие вече всичко сте обмислили! Почакайте, но това направо ще неутрализира силата на притеглянето! А как стои въпросът с антигравитацията?

Март повдигна рамене.

— Ние ще намерим начин за извеждане на вихър с противоположен вектор.

— Съвършено вярно, старче, съвършено вярно.

Март се засмя и го изпрати до вратата.

— Да, аз зная как звучи всичко това, но повярвайте ми, че наистина не се шегувам. Ако ние получим формулата на гравитационния поток, останалото вече не е сложно.

* * *

След един ден Март разказа за своите изчисления по време на семинара. На учените, които до известна степен споделяха схващанията на Дикстър, не беше лесно да приемат идеята на Март, но математическата обосновка изглеждаше твърде убедителна. Решиха единодушно да въплътят идеята на Март в метал и електромагнитни полета.

Решаваща роля в завършването на теоретичната обосновка на Мартовата идея изигра Дженингс. След три дни, без да почука, той се втурна в кабинета на Март и хвърли върху бюрото му няколко листа.

— Вие сте прав, Март. Във вашето поле наистина възниква вихър при наличието на материална субстанция. Ние ще създадем апарата на Данинг!

Но на Март му беше съдено да преживее тежък удар. Цялата група работи трескаво без прекъсване шест часа, за да доведе теоретичната разработка на проекта докрай. В резултат се изясни, че може да се построи антигравитационна машина. Но тя ще бъде с размерите на стотонен циклотрон.

Март съобщи за това на Кейз.

— Това съвсем не прилича на раницата, с която е летял Данинг. Ако искате, ние ще потърсим пътища за намаляване на размерите, но можем да представим и конкретен проект за машината в сегашния й вид.

Кейз погледна изчисленията, подготвени от Март.

— Не е съвсем това, на което разчитахме, но мисля, че трябва да я построим. Работилниците са на ваше разположение. Колко време ще ви трябва?

— Зависи колко хора и машини ще ни дадете. При денонощна работа смятам, че образецът може да се направи за около три седмици.

— Съгласен съм — каза Кейз. — Започвайте!

Измина повече от месец обаче, преди да се състои демонстрацията на антигравитационната машина.

Март се приближи към командното табло, което изглеждаше микроскопично в огромния цех, включи шалтера и бавно обърна няколко ръчки.

Огромният диск, лежащ върху пода, бавно се издигна нагоре и увисна във въздуха без всякаква видима опора. Дискът имаше диаметър девет метра и дебелина деветдесет сантиметра.

Доктор Кейз опипа повърхността на масивния диск, след което с всички сили го натисна.

Март се усмихна и отрицателно поклати глава.

— Бихте могли да го помръднете само ако натискахте върху него достатъчно дълго и с необходимата сила. Той има инерцията на неголям линеен кораб. Както вече ви казах, тази машина слабо напомня апарата на Данинг. Но ние ще продължим нашите усилия.

— Това е грандиозно постижение — каза Кейз. — Поздравявам всички ви.

Март отново се приближи към таблото и бавно спусна масивния диск върху опорните блокчета.

— Бих ви помолил веднага да се съберете в залата за съвещания — там ще ви съобщим някои допълнителни данни.

По пътя Март настигна Бърк и тръгна с него.

— Какво става там? — запита той. — Дали не се готвят вече да ни дадат по един оловен медал?

— Даже нещо по-добро — каза Бърк. — Сам ще разбереш.

Те отново се озоваха в залата и заеха почти същите места, на които седяха преди няколко седмици. Кейз отиде на своето обикновено място напред.

— Няма защо да ви говоря, джентълмени, какво означава това постижение за нашата страна и за цялото човечество. Антигравитацията ще революционизира военния и гражданския транспорт в целия свят, а в бъдеще ще понесе човека и към звездите. А сега бих искал да ви представя един джентълмен.

Той направи знак с ръка и в залата влезе някакъв човек.

Разнесе се обща въздишка на изумление. Пред учените стоеше Леон Данинг.

Той огледа аудиторията с малко лукава усмивка.

— Виждам, че ме познахте, джентълмени. Вярвам, че никой няма да ми се сърди или да ме смята човек с лош характер, какъвто ме показаха. Това беше необходимо по сценарий. Неприятния млад нахалник, струва ми се, че така ме наричахте.

Дженингс скочи от мястото си.

— Какво означава всичко това, доктор Кейз? Мисля, че имаме право да искаме обяснение.

— Абсолютно вярно, д-р Дженингс. И вие ще го получите. Нашият приятел д-р Дикстър беше в много отношения прав. Информацията, която ви предоставихме, преди да започна работа върху проекта, беше измислена.

Вълна от изумени възгласи и протести премина през аудиторията. Кейз вдигна ръка.

— Момент. Изслушайте ме до края. Казах, че първоначалната информация беше невярна. Леон Данинг, изобретателят на антигравитационния апарат, всъщност не съществуваше. Ние подготвихме един спектакъл и го снехме на филм. Нямаше никаква антигравитация. В замяна на това днес има антигравитационна машина. Така че къде е тук лъжата? Нашият главен психолог д-р Кенет Бърк ще ви разкаже останалото.

Бърк стана и се приближи към Кейз с изгледа на човек, който неохотно се подчинява на необходимостта.

— Ако някой от вас се е разсърдил — каза той, — то трябва да се сърди на мен. Проектът „Левитация“ се появи по мое предложение. Обаче недейте да мислите, че ви се извинявам. Възразявам срещу такива определения като „измама“ или „мошеничество“, които употребяваше проф. Дикстър. Как може да се говори за измама, ако проектът е довел до откритие, чиито потенциални възможности в този момент ние дори не можем да осъзнаем?

— Но защо докторе, защо? — избухна Дженингс. — Защо тези фокуси, измислици, защо астрология, левитация и мистицизъм? Ние да не сме ученици!

— Тогава отговорете ми на един въпрос — каза Бърк. — Как бихте реагирали на едно писмо от д-р Кейз, в което той ви кани да вземете участие в създаването на антигравитационна машина? Колко от вас биха останали в своите убежища на здравия смисъл, в университетите, където на фантазьорите не им се позволява да пръскат народните пари така, както това се прави в правителствените учреждения? Ние сме радостни, че в проекта взе участие само един такъв човек като професор Дикстър. Той отказа да повярва в представените от нас данни и си постави за цел да покаже, че антигравитацията е невъзможна. Мнозина от вас биха пристигнали със същата цел, ако нашият малък спектакъл не беше ви подтикнал да търсите разгадката.

По същество това е психологически проект, а не физически. Ние бихме могли да изберем някаква друга проблема, а не непременно антигравитацията. И мога да ви кажа предварително, че резултатът би бил същият. Аз съм наблюдавал мнозина учени, работещи в лабораториите и библиотеките. Аз съм изучавал психологията на техния подход към работата. Вътрешното решение по отношение на това, може ли да се намери отговор на проблема, обикновено се взима още преди да започнат търсенията на отговора. В много случаи, както се вижда от примера с професор Дикстър, всичко се свежда към това, да се докаже верността на това вътрешно решение.

Моля да ни простите, че ви използувахме като подопитни зайчета. Смея обаче да твърдя, че ви дадох много повече ефективна методика за научни изследвания от тази, с която разполагахте досега. Методиката на убеждението, че може да се намери отговор на всеки въпрос. В този смисъл нямаше въобще никаква измама. На вас ви беше демонстриран нов ефективен метод за научна работа.

Ако вие успяхте за броени седмици да решите проблема, която изглеждаше неразрешима, то колко други научни проблеми очакват този нов подход?!

Ще трябва доста време, за да може да се осъзнае напълно казаното от Бърк, помисли си Марк. В него все още тлееха искричките на гнева и му беше трудно да ги загаси. Но все пак му стана смешно: въпреки всичко Бърк твърде ловко беше планирал този експеримент. Марк беше готов да се хване на бас, че Дикстър е накарал психиатъра да преживее много неприятни минути.

Веднага щом те успяха да останат насаме, Бърк взе Марк под ръка.

— Едва не забравих да ти кажа, че днес си поканен на вечеря у мен.

— Надявам се, че този път няма да бъда излъган — отговори Март.

* * *

След вечерята те излязоха във вътрешното дворче, с чиято помощ Бърк се мъчеше да придаде на своето градско жилище изгледа на извънградско имение. Сядайки на градинската скамейка, те наблюдаваха луната, която се издигаше иззад телевизионната антена на съседната сграда.

— Искам да зная останалото — каза Март.

— Ти за какво…?

— Не хитрувай. Онова, което останалите се готвят да изстискат от тебе утре сутринта. Искам да науча първи.

Бърк няколко минути мълча. Той запали лулата си, разпали я добре и едва след това заговори:

— Дженингс почти каза всичко за това, когато говореше за умствените шлюзи. Всичко се свежда до въпроса, който ти ми зададе в планината: в какво се състои същността на мисловния процес? Откъде идват оригиналните мисли? Вземи например сложните уравнения на гравитационния поток в изкривеното пространство, които вие изведохте за няколко дни. Защо ти не си направил това преди десет години? Защо никой не го е направил още много, много отдавна? Защо това направи ти, а не някой друг? На теб ти е известна теорията за предаване на информацията. Ти знаеш, че всяка информация може да се запише чрез код, състоящ се от импулси. Така например една сложна фотоснимка може да се кодира под формата на точки. Може да се използува код от точки и тирета, могат да се използуват промеждутъци от време между импулсите, може да се използува амплитудата на импулсите — с една дума, хиляди различни фактори и техните комбинации.

Но всяка информация може да се изрази като определена последователност от импулси.

Така например една подобна последователност от импулси ще гласи: „Всяко тяло във Вселената притегля друго тяло във Вселената“, друга — „Тайната на безсмъртието се състои в…“, а трета — „Гравитацията сама по себе си е резултат от въздействието на … и тя може да бъде неутрализирана посредством…“.

Всеки отговор на всеки въпрос може да бъде изразен под формата на определена последователност от импулси, в която взаимовръзката между импулсите представлява всъщност кодирано изложение на информация.

Но съгласно дефиницията чистият шум е хаотично редуване на импулси и съдържа импулси във всички възможни съчетания и връзки.

Следователно всяко носещо информация съобщение се отнася към особен подклас на класа „шум“. Чистият шум следователно включва в себе си всички възможни съобщения, цялата възможна информация. Оттук следва и изводът: в чистия шум или, което е едно и също, в чистата вероятност се съдържа цялото знание!

Но това не е просто упражняване в схоластична логика. Това е признание на постулата, че всичко може да се научи и всичко може да се постигне.

— Почакай! — възкликна Март. — Би трябвало да има някакви граници за значението на тази теория.

— Защо? Нима логиката на моите разсъждения за шума и информацията не е вярна?

— Дявол да го вземе, не зная. Не звучи лошо. Разбира се, тя е вярна, но всъщност какво отношение има тя към умствената дейност на човека и проекта „Левитация“?

— Засега не мога да отговоря точно на този въпрос. Струва ми се, че в мозъка на човека трябва да има механизъм, който не е нищо друго освен генератор на чист шум, източник на хаотични импулси, чист шум, в който се крие цялото знание.

Някъде редом трябва да има друг механизъм, който филтрира този безпорядъчен шум или управлява неговото генериране по такъв начин, че през този филтър могат да преминават само съобщенията, имащи само смислово значение. Очевидно този филтър може да се регулира така, че да пресява всичко онова, което ние определяме като шум.

Ние постепенно узряваме и заедно с обучаването си в училище и получаваното от нас образование в нашите филтри на шума се появяват ограничителни нива, които пропускат само нищожна част от сведенията, идващи от външния свят и от нашето въображение.

Фактите от околния свят се отхвърлят, ако те не са подходящи за установените нива. Творческото въображение се стеснява. Филтърът работи твърде добре!

— И вашият проект — каза Март, — тези материали за вавилонската мистика, астрологията и останалите глупости…

— Цялата схема беше подготвена така, че да предизвика колкото може повече шум — отговори Бърк. — Ние не знаехме как може да се построи антигравитационна машина и поради това ви нарисувахме образа на човек, който я е построил, и направихме този образ колкото може по-хаотичен, за да разколебаем вашите шумови филтри. Аз вкарах във вашите умове една доза универсален шум във връзка с проблема за антигравитацията и крайния извод, че този проблем е бил решен. Всеки от вас предварително беше настроил своите филтри за отхвърляне на идеята за антигравитацията. Разбира се, това е глупост! Безполезно е тя да се търси. Трябва да се работи над нещо полезно.

Ето защо предложих на Кейз да събере група видни учени и да ги постави пред факта, че това не е безсмислено намерение, че това може да се осъществи. Ние разклатихме вашите умствени филтри и в резултат се получи отговор. Методът даде резултат. Той ще действува винаги. Всичко, което е необходимо да се направи, е да се избавим от излишния товар на предразсъдъците, от вкаменения боклук в главата, да изменим произволната настройка на вашите умствени филтри по отношение на други неща, които винаги ви се е искало да направите, и тогава ще стане възможно да се намери необходимият отговор на всяка проблема; която вие пожелаете да изследвате.

Март погледна към небето.

— Да, ето ги звездите — каза той. — Аз винаги съм искал да се добера до тях. Сега, когато имаме антигравитацията…

— Вие можете да полетите към звездите, стига да поискате.

Март поклати глава.

— Вие и Данинг. Вие ни заставихте да създадем антигравитацията. И тя става нещо много просто! Разбира се, ние бихме могли да посетим планетите. Може би дори да отидем извън пределите на Слънчевата система още преди края на нашия живот. Но мисля, че аз ще остана тук и ще работя с вас. Една или две жалки планети — какво представлява това в края на краищата. Но ако ние се научим да използуваме максималното ниво на шума на човешкия ум, ние ще съумеем да покорим цялата Вселена!