Венко Кънев
Несъвършенствата на настоящето

Ако от позицията на обикновения читател, без да се впускаме в научни обяснения, трябва да класифицираме някак произведенията на научната фантастика, първото, за което бихме се сетили, е, че съществуват най-общо два варианта в пресъздаването на бъдещето — песимистичен и оптимистичен. И веднага ще отбележим, че макар и никой да не ги е слагал на везните, сякаш натежава песимистичният. От друга страна, научната фантастика може да се раздели пространствено по един формален белег на „земна“ и „извънземна“, като, разбира се, последната винаги е носителка на земното, към каквито и далечни светове да се отправя. Научната фантастика „говори“ за бъдещето в сегашно време и се обръща към настоящето ретроспективно, в минало време. Но въпреки това смисълът в читателската интерпретация често се формира „сега“ и „тук“, т.е. в днешната епоха на Земята. Именно по този начин читателят ще осмисли творбите на Доминго Сантос, подбрани в сборника, озаглавен „Бъдеще несъвършено“. Разказите на Сантос оглеждат песимистично настоящето и не напускат земната орбита, а това показва принадлежността му към пишещите на испански автори, които рядко прекъсват връзките със земното и човешкото. Роден в Испания през 1941 год., Д. Сантос е сред малцината писатели на научнофантастични романи и разкази на испански език. Той е може би най-известният сред тях в международен план с книгите си, преведени на основните европейски езици и на японски. Доколкото литературата е плод на една политическа, материална, социална и естетическа среда, не е странно, че в света на испаноезичната литература преобладава фантастичното без определението „научно“. Този свят съпреживява заедно с други нации космическата ера, оставайки все пак страничен наблюдател. От друга страна, близостта му с живия магическо-митологически субстрат, далечен предшественик на научната фантастика, освобождава писателите от нуждата да осмислят „научно“ произведенията, от които блика фантастично-реалното. Действителността в Латинска Америка, както бе казал Карпентиер, е така „реално-чудна“, т.е. нейните факти са толкова чудни, невероятни и несъвместими с общоприетите норми на разума и са толкова фантастични и обсебващи, че писателите могат спокойно да игнорират или поне да останат равнодушни към космическата авантюра. За испаноезичните словесни ваятели микрокосмосът, наречен човек, сякаш съдържа целия макрокосмос на вселената заедно с фантастичното, което се включва в човешките земни измерения — по-богати и разнообразни от научните формулировки, разкриващи нови светове и биологични същества. От родната испанска традиция и от новата вълна, идваща от Латинска Америка, Д. Сантос е запазил именно това — връзката със Земята.

И все пак разказите от „Бъдеще несъвършено“ по своите формални белези трябва да бъдат причислени към научната фантастика. В тях отсъствуват сложните научни и технически описания, чрез които някои писатели се стремят да придадат достоверност на разказа, а където присъствуват, са лишени от определящо значение и са просто времеви и пространствени ориентири, чиято задача е по-скоро да заличат конкретните измерения и да ги универсализират. От научната фантастика Д. Сантос е възприел едно важно качество — стремежа й да обобщава световните проблеми и да изразява общочовешкото съзнание. В този смисъл „Бъдеще несъвършено“ звучи като предупреждение към човечеството.

Цялата книга на Д. Сантос показва и предупреждава, че съвременната еволюция разрушава целостта и равновесието, така необходими за човешкото съществуване.

Би могло да се каже, че творбите на Д. Сантос са сравнително еднозначни. По-голяма част от читателските тълкувания ще съвпаднат при осмислянето на всеки един разказ. И все пак е видно, че зад предадената на денотативно равнище история се крие друг, по-дълбок смисъл. Именно този смисъл е донякъде ограничен, защото разказите пресъздават отделни аспекти на еволюцията, като ги извеждат от общия контекст и чрез средствата на научната фантастика ги абсолютизират в едно бъдеще, което всъщност разкрива несъвършенствата на настоящето. Избраният подход позволява на автора да универсализира проблемите, но в същото време удължава и живота на творбата. Ако окачествим едно произведение само като изобличение на недостатъците на дадена конкретна действителност, осъждаме го на краткотрайност. Достатъчно е да изчезнат мотивите, породили протеста на писателя, и то ще изпадне в забвение, както бързо слязоха от литературната сцена произведенията, в които бе заложено единствено на „смайващите“ научни описания. Като проектира настоящето в бъдещето, Д. Сантос успява да проникне в изконно човешкото, да изобличи нарушаването на непреходните ценности и да вложи тук нещо повече от прякото отрицание. От всички разкази поотделно и от книгата като цяло лъха усетът за преход към друг етап и други ценностни системи на съвременната цивилизация. Именно фикционалният свят на литературата е позволил на автора да изрази усещането си за новото, видяно от него в черни краски, което все още не може да се опише с научни термини. С въображението, свойствено на „реалния“ свят в литературата, той успява да въплъти в образи предчувствието си за катаклизъм. Елементите на научната фантастика са спомагателни елементи, литературен похват, а същността е една добра литература, земна и близка до тегобите на съвременния човек.