Здравко Даскалов
Д-р Ганчо Ценов, откривателя на истинската българска история

След многогодишни проучвания на оригинални исторически извори за българската история в секретния архив на Ватикана и други европейски хранилища на древни документи и след преосмислен прочит в оригинал на съчиненията на древните автори, д-р Ганчо Ценов като никой от съвременните българските историци, владеейки староеврейски, старогръцки, латински и няколко западни езика, установи:

— Българите са траки — стари поселници на Балканския полуостров.

— Българите са създали една от най-древните цивилизации.

— Българите са първите християни в Европа. Покръстени са от апостолите Павел и Андрей, и през 864 год. Всъщност няма покръстване, а отказване от българското еретичество.

— Късни поселници по нашите земи са славяните, дошли от север минавайки Дунава при българите.

След втория си труд „Праотечеството и праезикът на българите“ от 1907 год., д-р Ганчо Ценов издаде през 1910 год. капиталния си труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“. С нея той преобрази българската история, разби невярната теория на Иречек и дядо му Шафарик, че българите са туранци и късни поселници на Балканския полуостров, която проф. Златарски и учениците му превърнаха в догма.

Трудът на д-р Ганчо Ценов вместо с одобрение, бе посрещнат с остро невъздържано отрицание. Критиците му колеги вместо да спорят с него научно, го „оборваха“ чрез обиди, обявявайки труда му за „ненаучен“!? И както той си спомня с горчивина: „Критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот“. Дори български академик, който не беше и историк, а езиковед написа, че д-р Ганчо Ценов е „агент на българското военно министерство“. На кого ли служи това упоменато министерство, а вероятно самият академик е бил човек на чуждо военно министерство?

Масовото безогледно отричане не смути големия учен и историк. Той продължи още по-упорито десетки години да изследва произхода на българите, покръстването им и старата ни история, и да доуточнява позициите си. Преутвърди ги още по-обосновано. Венец на тази му работа е излезлия през 1937 год. втори капитален труд „КРОВАТОВА БЪЛГАРИЯ И ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ“. Всъщност това е том втори на „Произход на българите и образуване на българската държава и българската църква“.

Д-р Ганчо Ценов възприе вярната постановка на големия наш историк проф. Марин Дринов, че на Балканския полуостров е имало едновременно две български държави — едната по-късна, но самостоятелна Аспаруховата, и друга — по-стара — федерат на Византия със столица Солун. И също така, че извън двете е имало български земи в днешна Тракия включително Одринска, които са били под пряко византийско владичество. И още, че византийските императори Юстин и племенника му Юстениан Велики са българи, родом от с. Видриана, Кюстендилско или Нишко. Д-р Ценов е категоричен, че войните, които водят кан Аспарух и най-малкия му брат Кубер с Византия, не са за основаване на българска държава на Балканския полуостров, а за разширение на съществуващата българска държава в земите на днешна Украйна, което впрочем и академик Иван Дуйчев категорично приема разглеждайки Именника на българските канове. Че тези войни са едновременно за освобождаване на българските земи на Балканите от византийско владичество, на първо място, присъединяване на васалната Солунска България към свободната Аспарухова.

След „Кроватова България и покръстването на българите“ д-р Ценов продължи изследванията си и през 1938 год. издаде забележителните: „Народността на старите македонци“ и „Прокоповите хуни и Теофанови българи“. През 1940 год. последва: „Хуните, които основаха българската държава, техния произход и тяхното християнство“. Общо 22 са историческите трудове на д-р Ганчо Ценов, от които шест написани на немски и издадени в Берлин и Лайпциг.

Изключително големите успехи на българската тракология начело с проф. Д-р Александър Фол и на археологията ни от 50-те години на миналия век до наши дни, включително откритията на големия наш археолог доцент д-р Георги Китов в долината на царете Казанлъшко, на 12-те гробници храмове, включително последната край гр. Шипка, на тракийския цар Терес III, Старосел и Александрово и тези на проф. Александър Овчаров в Кърджалийско, най-вече в Перперикон не само дворцовия комплекс, но и светилищата на Дионисий и Орфей, категорично потвърдиха постановката на д-р Ганчо Ценов. Това го установи и археологът Петър Детев, разкопал и проучил над 500 предисторически и тракийски паметници. Наред с него академик Владимир Георгиев с бележития си труд „Траките и техния език“ установи, че тракийският и българският език са изградени върху обща основа — като морфология, фонетика и словообразуване. Едно и също е формирането на личните и фамилните имена на траките и българите. Това го доказа също член-кореспондентът Веселин Бешелиев с труда си „Проучвания върху личните имена на траките“. Проф. Евгени Тодоров с изследването си „Древнотракийското наследство в българския фолклор“, рецензирано от академиците Петър Динеков и Владимир Георгиев, установи, че душевността, традициите и обичаите на траки и българи и досега са едни и същи. Същото се доказа и с книгата: „Тракийската Атлантида“ и последвалите още три книги на Петър Детев и сина му Йордан Детев, както и на Йордан Константинов с книгата му „Медицината на траките“, от която се вижда, че тракийската и българската народна медицина, са поразително еднакви.

С „Кроватова България и покръстването на българите“, д-р Ганчо Ценов окончателно установи истината за произхода на българите, образуването на българската държава и най-вече кога са покръстени.

След демократичните промени през 10 ноември, новата разкрепостена вълна историци отхвърли официалната догма за българската история и понастоящем се опитва да отдаде заслуженото на крупното историческо дело на д-р Ганчо Ценов. Една от достойните прояви на благодарност и признание за това дело, е фототипното издание на „Произходът на българите, образуване на българската държава и българската църква“ на издателство „Народен будител“ от гр. Варна през 2002 год. Това издание бе посрещнато с изключителен интерес от българската общественост, най-вече от младото поколение, което и наложи две издания на бележитата книга.

Особена похвална е родолюбивата инициатива на издателство Хелиопол и неговия директор господин Стефан Калайджиев, да преиздаде настоящия втори значителен труд на д-р Ганчо Ценов, с което се запълва огромна празнина всред нашата общественост в опознаването истинската прадревна българска история. Като следваща необходима крачка аз виждам издаването на пълните събрани съчинения на д-р Ганчо Ценов.

ДОКАТО Я ИМА БЪЛГАРИЯ, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история.

Книгите на д-р Ганчо Ценов трябва да бъдат във всеки български дом, за да вдъхват сили и упование в утрешния ден. Убеден съм, че няма да бъде далечен денят, когато нашите деца ще учат от историята оставена ни от д-р Ганчо Ценов и неговите последователи.