Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приложение
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
elemag_an (2012 г.)

Издание:

Ганчо Ценов. Народността на старите македонци

Българска, второ издание

Редактор: Иван Марчевски

Издателство „Монархическо-Консервативен Съюз“ — София, 2001 г.

Печатница „П. Глушков“ — Велико Търново

ISBN: 954–8069–24–5

История

  1. — Добавяне

1. Писателят Св. Теофан Изповедник (+818) в своята хроника, между другото, пише:

άναγκαΐον δέ ειπείν καί περί της άρχαότητος των Ούννογουνδούρων, Βουλγάρων καί Κοτράγων έν τοις άρκτώοις περατικοΐς μέρεσι του Ευξείνου πόντου, έν τη λεγομένη Μαιώτιδι λίμνη, (…) έρχεται ό λεγόμενος Κοϋφις ποταμός, καί αποδίδει είς το τέλος της Ποντικής θαλάσσης πλησίον των Νεκροπήλων είς τό άκρωμα το λεγόμενον Κριοϋ Πρόσωπον, από δέ της προσημανθείσης λίμνης ΐσα ποταμω θάλασσα, καί εισάγεται εις την του Ευξείνου πόντου θάλασσαν δια της γης Βοσφόρου και Κιμμερίον, (…) από δέ της αύτης λίμνης έπί τον λεγόμενον Κοϋφαν ποταμόν, ένθα το ξυστον άγρεύετα Βουλγαρικόν όψάριον, ή παλαιά Βουλγαρία έστιν η μεγάλη. (Theophaes ρ. 356–7) — Нужно е сега да разправим за старината на Хуногундурите, българите и котрагите в северните преминаеми части на Евксинския понт, в тъй наречения Меотидски канал, (…) започва тъй наречената река Куфис и се повръща (излива) на края на Понтиското море, близо до Некрополите, при тъй наречения нос Криупросопон. От казания Канал, гдето започва морето е като река и тече през земятана Босфора и Кимерия в Евксинския канал. (…) От тоя канал покрай р. Кофина, дето се лови рибата ксистон, българският (деликатес), се простира Стара Голяма България.

2. Есхил пише:

ισθμόν δ’ έπ’ αύταίςστενοπόροις λίμνηςπύλαις Κιμμερικόν ήξεις, ον θρασυππλάγχως σε χρή λοιποΰσαν αύλων έκπεραν Μαιωτικόν (Aeschill., Prometheus 703 et cet.) — Ти по тоя начин ще стигнеш, казал Прометей, до Кимерийския нос, който се мие от тесното устие на (Меотидския) канал. Него (носа) трябва смело да напуснеш и да преминеш Меотидския канал.

Това казва Прометей на Йо като по-рано е казвал да премине през Кавказката планина, от която извирала р. Хебриста, (бълг. Марица) след туй да премине Меотидския канал.

За кой Кавказ се отнася тук писаното ще видим по-долу от това което пише Прокопий, за Понта и Кавказа.

3. Прокопий пише:

οι μέν την Μαιώτιν οίονται Λίμνην άπεργάζεσθαι τον Εύξείνον Πόντον καί αύτοΰ τό μέν έν άρίστερζχ, το δέ έν δεξιςχ της Λίμνης χωρείν, μητέρα τε διά τούτο του Πόντου καλεΐσθαι την Λίμνην. ταϋτά τε φασι τεκμηριούμενοι, δτι δη έκ του καλουμένου Ιερού ή τούτου δη του Πόντου εκροή έπι Βυζαντίου καθάπερ τις ποταμός κάτεισι (Procup. Bg. IV 6, 16). — Евксинтския Понт образува Меотидския канал и тече на ляво и надясно от него, затова канала се казва Майка на тоя понт, това казвали свидетелствуващите защото той (каналът) тече от тъй нареченото Хиеро (на устието и златния рог), където свършва тоя Понт, към Византия в вид на река.

Ясно е значи, че се касае за Босфора през където е преплавала Йо от Европа за да избяга в Азия.

4. По-нататък Прокопий пише:

των δέ του Καυκάσιου όρους προπόδων οι μέν προς τε βορράν ανεμον καιήλιον δύοντατετραμένι έςτε Ιλλυριούς και θράκας δ ιήκουσιν, αϊ δέ προς τε άνίσχοντα ήλιον και ανεμον νότον ές τάς διέξοδος εξικνούνται αύτάς, αί τα τήδε ώκημένα Ουννικά, έθνη ές γήν τήν τε Περσών και Ρωμαίων άγουσιν, ώνπερ άτέρα μέν Τζουρ έπικέκληται. (Proc. Bg. IV, 3, 3). — От подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на Илирийците и Тракийците, други са обърнати към юг и стигат до проходите в които живеят Xyните и водят към земята на Персите и Ромеите (Гърците) от които единия се казва Тцур (Чорлу).

За този именно Кавказ се отнася това, което е писал Есхил цитирано по горе за пътя на Йо.

5. Страбон пише:

έκδδιδοωσι δ’ αύτος (ή Μαιώτις λίμνη) μέν εις Πόντον κατά τον Κιμμεριόν καλούμενον Βόσπορον, ούτος δέ κατά τον Θρφκον εις τήν Προποντιδα. (Str. р. 125 §23). — Меотидския канал се излива в Понта през Кимерийския Босфор, а тоя през Тракийския в Пропонта т.е. в Мраморното море.

Ясно е значи, че тук и дума не става за Азовското море, където няма никаква Тракия.

До тук изложените документи на писатели от най-старо време, няколко века преди Христа (Херодот, Есхил, Страбон) и такива от V и VI векове, доказват, че Древна България е съществувала преди Испериха, заемала е същото място, което заема и днес, като се е простирала чак до Босфора. Че това е така, нека приведем шестото поразително безспорно доказателство от Теофана, който пръв употребява израза Стара Велика България.

6. Описвайки събитията, станали в 494 г. Теофан пише:

Τω δ’ άυτω έτει και οί καλούμενοι Βούλγαροι τω Ίλλυρικω και Θρςχκη έπιτρέχευσι και έπανατρέχουσι πριν γνοσθηναι αυτούς. (Theoph. р. 143). — В тая година (494) и тъй наречените българи, (които живееха) в Илирия и Тракия нападаха и се отдръпнаха, преди да ги забележи човек.

От тия редове на Теофана се извлича едно друго важно нещо, а именно, че тия тъй наречени българи за които той пише, по рано са били наричани с друго име което той не го казва, но трудно ли е да го разберем, че то е било Трако-Илирийци (старото име на това население, също скити според както ги е наричал Херодот). Важен е факта, че много века преди Исперих да доведе своите хуно-гундури на Балканския полуостров, в него е съществувала „Стара Голяма България“ с българи, съгласно цитираните неопровержими документи.

7. Но не е само това. Днес науката разполага с картата на Блажени Йеронима от IV век. Издадена е от Конрад Милер в 1895 г. В тая карта Мизия е наречена България.

karta1.jpg
karta2.jpg

 

 

 

8. В хрониката на владиката Йоан Никейски, издадена в 1883 г. от Цотенберг, Мизия също така е наречена „Провинция България“. Там се разказва, че в 516 г. тракиецът Виталиян, от Шумен, възстанал срещу императора Анастасий. Последният изпратил по море към Варна военоначалника Кирил срещу Виталиян. Станало сражение между Шумен и Варна, след което Кирил се отеглил във Варна, а Виталиян останал в провинцията на България (Le general Cyrill se tendit dans une ville appelee Odgessus, et у demeura, et Vitalien dans la province de Bulgaie. — Chronique de Jean, eveque de Nikiou/ Texte ethiopien publie et traduit par H. Zotenberg. Paris 1883, p. 378). Нужно ли е по-конкретно доказателство за това, че през IV–VII векове нa Балканския полуостров е съществувала българска страна с народ в нея, κойто е живял и е водил борба за своето съществуване?

9. Писателят от VI в. Йордан, в своята История на Гетите, пише, че българите живеели покрай Черното море; Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt (Getica, V, 37).

10. Така нареченият според Йордана Равенски козмограф бележи също, че в долна Мизия, Тракия и Македония само българи живеят: Inter vero Thraciam vel Macedoniam et — Miziam inferiorem modo Bulgarie habitant.

11. Константин Порфирогенет пише че императорът Константин Велики (306–337 год.) поради партизанските нападения на скитите (хуните — самите българи) направил от Тракия особена тема за защитата на Цариград; ясно е, че през това време българите са живели в Мизия и Тракия.

Τότε και αυτός βασιλεύς ήναγκάσθη δια τάς έπιδρομάς των Σκυθων και αύττών των Βουλγάρων εις θέματοξ τάξις άγαγείν αυτό. (Constantino Porphyrogenitus, De ceremoniis aulae byzantinae. Bonnae, 1829, III, p. 44 et cet.).

Забележка: Този пасаж го няма в съветското издание „Об управлении империи“, издание на Академия на науките (Москва: „Наука“, 1989), което от своя страна следва изданието: Constantine Porphyrogenitus, De Administrando Imperio /Greek text ed. by Gy. Moravcsik, Engl. transl. by R. Jenkins. Washington 1967. Тук отново се е полвил извор „късна“ редакция, т.е. някой е преправял изворите в угода на българите…

12. Древността на българите ясно се очертава и от православните църковно-богослужебни книги. Например триодно-синаксарно се споменава как Цариград по време на византийския цар Ираклий (610–641 г.) бил обсаден от агаряни (625–626 г.), които се разделили на две части, като едната е воювала срещу българите и тук, в сражението, падат повече от две хиляди агарянн т.е. абари.

„и овии убо на болгары воюют, и тамо падают вящше двою тму…“

Триодион. Москва, събота акатистна от 5 седм. на великия пост, събрани от Св. Никифор Калист II Ксантопул (1397 г. патриарх на Константинопол, памет на 22 ноември).

Значи отново в подстъпите на Цариград живеят българи коренни жители, в хинтерланд, а не са пришълци!

Всички стари документи, които ние поместихме тук са от голямо значение за нашата национална кауза. — Нашите съседи всякога са се ползвали от погрешността в историята ни, която установява, какво българите не били владели Беломорието, то е точно противното на доказаната истина, чрез старите цитирани от нас документи. — Сърбите най-много използват твърдението в Историята ни, че българите са били доведени от Испериха през втората половина на VII-ия век, като татаро-монголско племе и въз основа на тая погрешност в историята ни те казват: На какво основание Вие българи татаро-монголи претендирате да владеете Македония, която не е татаро-монголска страна, а юго-славянска, т.е. наша сръбска страна, понеже българите са късни завоеватели на една малка част от Балканския полуостров, което самата българска история го установява.

Пред ареопага в Ньой, когато нашият представител покойният Стамболийски е молил да ни се даде Беломорието, гръцкият представител Венизелос доста натъртено казал приблизително следните възражения: „На какво основание Вие искате този край, когато никога не сте го владели? Вижте вашата официална история и картите към нея, там се установява до къде сте владели“.

Безспорно е, че победителят е властен да налага своето желание, това желание обаче ще се простира не всякога неограничено. — Всякога историческото право е указвало свойто влияние.

Тая погрешност в историята ни се явява като оръжие не само за нашите съседи сърби и гърци, но даже и за нашите българи ренегати, които добиха смелост да упрекват народа си, чрез радио Лондон, че бил заграбил чужди земи (?!). — Ясно е, че те добиват смелост да защитават своя упрек, чрез грешките в историята ни[1].

Накрая ми се ще да завърша с двусмислиците на антантовския историк-медиевист Стивън Рънсиман (английски културен аташе в Царство България след Първата световна война):

„През цялото време обаче трябва да се имат предвид неизбежните празноти в информацията, с която разполагаме (…) Подобни празноти са идеална почва за необузданото въображение на шовинистите, но за сериозния историк те са обезсърчителна пречка, която го принуждава непрекъснато да прави уговорки или да признава своята неосведоменост — нещо, твърде неприятно за самочувствието му (…) той никога не би могъл да се надява, че ще изрече последната дума за ранната българска история“ (История на Първото българско царство, София 1993, с. 18).

Бележки

[1] Срв. Ст. Величков, Българите са най-старите поселници на Балканския полуостров. Документални исторически основания за поправка на старата родна история. София 1943.

Край