Чичо Стоян
Облаче и дете

Детето.

Облаченце — пеленаче бяло,

позапри се и кажи, да зная,

накъде си рано полетяло

сам-самичко без водач в безкрая?

 

Облачето.

Както дремех на Мусала в скути,

тя от сън ме пробуди, упъти

и упъти, и тихо ми рече:

да отида през море далече,

да посрещна гостенката мила —

цветоносна Пролет — подранила,

да посрещна и друми за нея

със росица чиста да полея,

да не праши хубави ресници

и накити — от цветя — шевици,

при умора — сянка да й правя,

да ни дойде весела и здрава.