Чичо Стоян
Есен

Лятото си

отпътува,

есента ни

веч гостува;

 

        птичи песни

        ще престанат

        че за път се

        птички канят.

 

Но сѐ мило

слънце грее,

около се

всичко смее.

 

И в градини,

вижда всеки,

над лехи и

над пътеки,

 

        между листи

        зажълтели,

        ябълки и

        круши зрели;

 

и дъхът им

ароматен,

ароматен

и приятен

 

        сякаш вика,

        сякаш кани:

        Ний сме още

        необрани.