Чичо Стоян
Круша, лоза, бор и топола

Лозата.

Мила крушке и сестрице

твойте плодове дъхати

пълнят цялата градина

с най-приятни аромати!

 

Крушата.

Твоя гроздов сок с наслада

виждам, сестро, всеки пие

и се радвам, че снага ти

окол моя ствол се вие!

 

Лозата.

Ний подслаждаме живота

и на птици, и нахора!

А пък виж онези двама,

там — тополата и бора!…

 

Крушата.

Хем безплодни, хем, поглеж ги

как надменно се надигат!

Сякаш искат с върхове си

облаците да достигат!…

 

Тополата (дочула ги).

Ей, сестрици, тамо доле,

с тез одумки престанете! —

Кой отрича, че полезни

за живота сте и двете?

 

Вашите заслуги тука

се от всекиго признават,

ала има други, дето

мълком си живота дават:

аз във жертва се поднасям

заедно с клонете китни,

че от мен — една-едничка —

правят клечките кибритни!

 

Борът.

А пък нас за хорски сгради

всекидневно ни повалят,

та бъдете скромни, дружки —

само слабите се хвалят!…