Книгата е доказателство, че за истинския творец няма бариери. Текстът е безкрайно далече от познатото на всички ни „Вино от глухарчета“, но не е по-малко поглъщащ, провокиращ въображението и сетивността на мирогледа философски концентрат. Препоръчвам я на смелите читатели, които търсят нещо различно.
Странна книга! В същото време не можеш да спреш да четеш колкото и да си объркан. Финалът разсейва всички странности и донякъде си огорчен от него. Давам 4-ка!
Четенето на романа е отлично преживяване! Преди години съм чел доста от Бредбъри, но и сега си е доста въздействащ. Признавам си, че книги от този тип понякога са ми минавали през ръцете, без да ги прочета, но това се обяснява с липсата на време и търпение. Всички класически писатели встъпват в историята с много описателност — за да предадат атмосферата си — в случая носталгията и самотата, познати и в доста кътчета на България, които губят поминък и население. След първите 30–50 страници в книгата, вече не можеш да спреш. Силата е не в самия сюжет и загадка, а в споделените впечатления и изграждането на образите. Струва ми се, че е и доста автобиографична. Името на главния герой не се споменава, но личността е на самия Рей.
Не мога да критикувам нищо по историята. Престъпления почти няма, а само злодейство. И това е относително — например прибирането на бездомния луд за някого е полезно!? За да има ред в града.
Не разбирам какво не харесва във финала предишната изказала се читателка. Какво иска — още по-главоломни обрати ли? И какви са тези оценки — ние, обикновените хора, да поставяме четворка на един талантлив, интелигентен хуманист, преминал с творбите си границите на страните и времето.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.