Елена Ряузова
Бележки за авторите

Алвару Велю — точните години на живота му не се знаят, приблизително XV — началото на XVI век. Мореплавател и войник, придружавал Васко да Гама в знаменитото му пътешествие през 1497–1499 година за откриване на морския път към Индия. Освен бележките за пътешествието на Васко да Гама, на Алвару Велю принадлежат: „Описание на южния бряг на река Гамбия“, „Разказ за кралствата, разположени южно от Калкута“ и речник на малайски език.

„Пътешествието за откриването на Индия“ е било публикувано за пръв път в 1838 година и скоро след това преведено на френски, английски и немски.

Авторът на „Корабокрушението на големия галеон «Сау Жоау»“ не е известен. Знае се само, че е живял в средата на XVI век и че хрониката е записана по разказа на боцмана на кораба Алвару Фернандиш, който като по чудо се спасил, както се казва в пролога на хрониката.

Мануел Мешкита Перещрелу е живял през втората половина на XVI век. Точните години на живота му не са известни. Роден е и умрял в Аленкер, бил е изтъкнат картограф и пътешественик. Сменил е много професии, сражавал се е в Индия, командувал е галеони, през 1575 година проучил източния бряг на Африка и още тогава разработел подробно описание на пристанищата, морските пътища, дълбочините и измерванията на крайбрежната зона още от нос Добра Надежда. Описаното корабокрушение е станало при завръщането на Мануел Мешкита Перещрелу от Индия. Хрониката е била напечатана за пръв път в Коимбра в 1564 година.

А. С. П. Гамиту е живял през XIX век. Точните години на живота му не се знаят. Бил е военен с чин майор, картограф и пътешественик. По време на експедицията във вътрешността на Африка през 1831 — 1832 година, ръководена от майор Монтеру, той е бил помощник-началник на експедицията и е водел подробен дневник и пътни бележки, които са били публикувани за пръв път в Лисабон сто години по-късно — в 1937 година.

Авторът на хрониката за откриването на Гвинея не се знае. Предполага се, че става дума за един от участниците в експедицията по африканското крайбрежие, предприета в края на XV век по време на инфанта дон Енрики, наречен Мореплавателя. Осведомеността на автора за всички подробности от хода на пътешествието и явното участие на хрониста в работите на експедицията, както и доста архаичният език показват, че записките на пътешественика наистина са от епохата на Великите географски открития.

Луис де Кадамосто — изтъкнат мореплавател и пътешественик, венецианец по произход, на когото по-специално принадлежи славата, че е открил островите Зелени нос в Атлантическия океан.

Руи ди Пина, автор на „Хроника на дон Жоау II“ е живял в края на XV и началото на XVI век, но точните години на живота му не са известни. Съвременник е и участник в описваните в тази хроника събития, по-специално в откриването и покръстването на африканското кралство Маниконго.