Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Португалски хроники

Португалска, I издание

 

Редактор: Димитричка Железарова

Съставител: Елена Ряузова

Художник: Николай Николов

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Константин Пасков

Коректор: Елена Върбанова

 

Дадена на набор на 16.IV.1979 г.

Подписана за печат на 30.VII.1979 г.

Излязла от печат на 7.VIII.1979 г.

Изд. №1274. Печ. коли 16,50 Изд. коли 13,86

Цена 1,50 лв.

Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна, Пор. №124

История

  1. — Добавяне

В началото на май отплавахме с попътен вятър от Лагос покрай нос Свети Висенте и се отправихме към Канарските острови, където стигнахме скоро; и тъй като времето беше благоприятно за плаване, не хвърлихме котва там, а продължихме на юг по своя курс и напреднахме много поради силното югозападно морско течение. Най-накрая стигнахме до нос Бранку и след като го забелязахме, се отдръпнахме малко по-навътре в морето; през нощта от югозапад ни връхлетя буря със страхотен вятър и за да не се връщаме, взехме курс на запад-северозапад, за да лавираме. Така изкарахме две нощи и три дни, като на третия ден забелязахме земя и много учудени, всички завикахме: „Земя, земя!“, защото не знаехме, че на това място има земя; двама души бяха изпратени да се качат на мачтата, откъдето те видяха два големи острова[1], и като разбрахме това, ние благодарихме на господа бога, който ни беше повел да откриваме нови земи и народи — бяхме убедени, че за тези острови в Испания[2] не беше идвала никаква вест; понеже предполагахме, че може би са населени с хора, както и за да научим повече неща за тях и да опитаме късмета си, взехме курс към единия от тях и скоро бяхме близо до него; когато се приближихме още, видяхме, че е доста голям и продължихме да плаваме покрай брега; стигнахме до едно място, което ни се стори сигурно пристанище, и там хвърлихме котва; а когато времето се пооправи, спуснахме добре въоръжена лодка, за да разберем дали има хора или следи от човешко присъствие. Нашите хора отидоха там и търсиха навсякъде, но не намериха нито пътека, нито някакъв знак, по който да се направи извод, че островът е населен; те се върнаха и ми съобщиха всичко това и за да изясня окончателно всичко, аз изпратих на брега дванадесет души, добре въоръжени с оръжия и арбалети, които трябваше да се изкачат на острова откъм по-високата му и стръмна страна, да разгледат отново всичко и да видят от високото дали има и други острови. Те отидоха там, но не откриха нищо — островът беше необитаван, там имаше много гълъби, които се оставяха да бъдат хванати с голи ръце, защото не се бояха от хората, и при нас на каравелата бяха донесени много птици, убити с тояги и боздугани. Като се изкачили на планината, нашите хора видели други три големи острова, единия от които не бяхме забелязали, защото се намираше на север, от подветрената страна на кораба; а другите два се намираха на същата линия, както и първият, но от другата, южна страна. Сторило им се също, че по-далеч на запад има и други острови, които не се различавали добре поради голямото разстояние, но аз реших да не ходим дотам — както за да мога да продължа пътуването, без да губя време, така и защото бях сигурен, че тези острови са диви и необитаеми; и по-късно поради голямата слава на тия открити от мен острови, други хора дойдоха тук да ги изследват и тези хора откриха, че островите са десет на брой, между които има по-големи и по-малки, и че всички са необитаеми; освен гълъби и други непознати видове птици тук има и голямо разнообразие от риби.

Връщайки се към целта на пътуването ни, вдигнахме котва от тоя остров и следвайки своя курс на юг, наближихме другите два острова; като преминахме покрай брега на единия остров, който изглеждаше гъсто залесен, открихме устието на една река, по която решихме да навлезем, за да вземем вода, тъй като ни се стори, че сигурно е добра за пиене; няколко мои хора слязоха на първото удобно за спиране място на речния бряг и откриха край него пресъхнали езерца, покрити с извънредно чиста и хубава сол, от която взехме на кораба, колкото ни трябваше; водата беше чудесна и също се запасихме; трябва да отбележа, че тук имаше голям брой костенурки и ние хванахме няколко, чиито черупки бяха по-широки от най-големия щит; от месото им сготвихме различни ястия и моите хора разправяха, че и друг път са яли месо от костенурка, когато са минавали край залива Аргим, но там не са толкова големи; за да опитам и аз всичко, хапнах от това месо и останах много доволен — то беше вкусно и не отстъпваше по вкус и мирис на крехко телешко; по тая причина ние осолихме доста костенурки — нещо, което после се оказа от голяма полза за нашето пътуване. Ловихме риба и в устието, и по-нагоре по течението на реката, и наловихме толкова много, че не може да се изкаже с думи — много от рибите никога не бяхме виждали, но бяха едри и вкусни. Реката беше голяма, широка един хвърлей с лък, и в нея можеше да навлезе съвсем спокойно кораб от седемдесет и пет тона. Тук си починахме два дена и се снабдихме със споменатата прясна вода и храна, убихме и безброй гълъби; и първия остров, на който хвърлихме котва, нарекохме Боа Вища (остров „Добра гледка“), защото това беше първата земя, която открихме, а другия остров, който ни се видя най-хубав от четирите, нарекохме Сантяго, защото хвърлихме котва там в деня на Сан Филип е и Сантяго[3]

За една земя, наречена Дуаш Палмаш, за острова, който беше кръстен Санту Андре и по каква причина за краля Форозанголи и за владетеля Батиманса[4]

 

След всичко описано по-горе вдигнахме котва от тия четири острова и се отправихме към Зелени нос, и скоро с божията помощ видяхме земя; това място се нарича Дуаш Палмаш и се намира между Зелени нос и Сенегал; и тъй като доста добре познавахме тоя бряг, продължихме по-нататък, за да заобиколим носа; на другата сутрин го отминахме и плавахме още доста време, докато стигнем река Гамбия, в чието устие навлязохме, без да срещнем отпор от страна на негрите и техните салове. По тази река плавахме само денем, като измервахме непрекъснато с лот дълбочината. Няколко сала на негри, които срещнахме, плаваха покрай брега и не смееха да ни приближат; в неделя на десетина мили нагоре по течението на реката видяхме едно островче от речни наноси, край което хвърлихме котва, и там умря един от нашите моряци, който от доста време страдаше от треска; погребахме, го тук и смъртта му потресе всички ни, но въпреки това бяхме длъжни да продължим с чест това, което бе угодно богу. Той се казваше Андре и затова решихме отсега нататък този остров да се нарича Санту Андре и до днес той носи това име.

Вдигнахме котва и продължихме да плаваме нагоре по реката, а отдалече ни следваха няколко сала с негри; тогава нашите преводачи започнаха да им правят знаци, да ги викат, показваха им платове и други неща, за да им кажат, че могат да се приближат без страх, за да им дадем тези подаръци, и да не се боят от нас, защото сме добри и искрени хора. Малко по малко негрите започнаха да се приближават и да проявяват доверие към нас; най-сетне те се спряха до моята каравела и един от тях, който разбираше диалекта на моя преводач, се качи на борда и там не можеше да се начуди на нашия кораб и на това, че плаваме с ветрила; понеже знаеха да плават само с гребла, те смятаха, че няма други начини за плаване. Те гледаха с удивление на белите хора и не по-малко се чудеха на дрехите ни, толкова странни и различни от техните, главно поради това, че повечето от тях ходят голи, а ако някой, ходи облечен, то цялата му дреха е бяла памучна риза. Ние обсипахме с внимание този негър и му подарихме много евтини дрънкулки, на които той много се зарадва; и след като аз го попитах за много неща, той потвърди, че тази страна е Гамбия и ми каза, че нейният върховен владетел се казва Форозанголи, който, според думите му, живеел далеч от реката — на около девет или десет дни път в югоизточна посока навътре в сушата; а пък този Форозанголи е подвластен на императора на Мели, големия владетел на негрите; освен тях имало и много други по-малки владетели както от едната, така и от другата страна на реката; предложи ни също, ако желаем, да ни заведе при един от тях на име Батиманса и обеща да го убеди да се сприятели с нас, защото се убедил, че сме добри хора. Това негово предложение ни зарадва много и ние го поканихме на кораба и го приехме добре, а после продължихме да плаваме нагоре по реката, докато стигнахме до земите на Батиманса, които според нас бяха на около шестдесет и повече мили от устието.

За подаръка, поднесен на Батиманса, и за дрехите които португалците носеха за размяна; за това, как плават негрите в тази страна и за техните гребла

Трябва да се отбележи, че плавайки нагоре по реката, ние се движехме на изток, и на мястото, където хвърлихме котва, реката беше много по-тясна, отколкото при устието; тук се вливат много реки, нейни притоци, и според мен тя не бе широка повече от миля. Когато стигнахме до това място, решихме да изпроводим един от нашите преводачи заедно с негъра при владетеля Батиманса и по тях му изпратихме подарък — една мавританска копринена алзимба — нещо като риза, но много красива и направена в земята на маврите — и му съобщихме, че сме дошли тук по заповед на нашия господар, краля на Португалия, за да установим приятелство с него и за да разберем дали иска да търгува с нашата страна и ако иска, той всяка година ще му праща наши стоки, заедно с още много други подаръци. Преводачът отиде с негъра при владетеля и му разказа толкова много за нас, че той веднага изпрати на каравелите няколко свои негри, с които не само се сприятелихме, но и направихме също размяна на много от нашите стоки, срещу които получихме няколко роби и малко злато, но не толкова, колкото се надявахме да получим; изглежда, слуховете, че тук има злато, бяха преувеличени от негрите в Сенегал. Истината е, че това, което на нас ни се виждаше малко и не отговаряше на нашите желания, за тях беше много — защото са много бедни. Както разбрах, тези хора ценят много златото, дори много повече от нас, и за тях то е нещо скъпоценно. Но от друга страна за дреболии и за евтини за нас неща те ни предлагаха добра цена.

На това място стояхме около единадесет дни и през това време при нашите каравели идваха много негри от единия и от другия бряг — било за да видят неща, които са съвсем нови за тях, било за да ни продадат някои свои стоки или някакъв златен пръстен. Тези стоки бяха различни видове памук, памучна прежда и памучни платове, тъкани по техния начин; някои бяха бели, други цветни, на бели и сини ивици; имаше и много хубаво изработени червени, сини и бели платове. Донесоха ни и много големи и по-дребни маймуни от най-различни видове, които се въдят извънредно много по тия земи и ги продаваха много евтино — по десет маркете[5] едната. Носеха ни също мускусни котки или кожи от тях и разменяха унция мускус срещу нещо, което струва само четиридесет или петдесет маркете, но продаваха не на тегло, а по-скоро на око; други ни носеха различни плодове, като например дребни диви фурми, които не са много вкусни, обаче те ги хвалеха и много от нашите моряци ги ядяха и намираха, че са по-различни на вкус от нашенските, но аз даже не пожелах да ги опитам, защото се страхувах от диария или от друга някоя подобна неприятност. И така всеки ден на каравелата ни идваха нови хора, които говореха на разни езици и прииждаха със саловете си от земите нагоре и надолу по реката, плаваха насам-натам, натоварени с мъже и жени, точно както плават у нас лодките, но с тая разлика, че тука лодките и плавателните съдове плават само с гребла и хората гребат прави от двете страни на лодките и саловете, а освен тях на кърмата стои още един човек, който гребе ту от едната, ту от другата страна на лодката, за да върви тя направо. На лодките нямат вилки, където се опират греблата, и само ги държат здраво с ръце; а греблото е направено по следния начин: дървена дръжка колкото половин копие, дълга една крачка и половина или около седем стъпки, на единия й край е закована или завързана по определен начин някаква кръгла тава, също дървена; та с тия гребла и със силата на мускулите си те карат лодките си извънредно бързо покрай морския бряг и между речните брегове. Тук има много речни устия, където уверено навлизат и плават, но обикновено не се отдалечават много от своите земи да не би, когато са на чужда земя, да ги хванат и продадат като роби. След като бяхме стояли тук единадесет дни, решихме да потеглим обратно към устието на реката, защото много от нашите хора започнаха да се разболяват от продължителна и остра треска, затова незабавно вдигнахме котва.

За религията, начина на живот и облеклото на тези негри

От малкото, което може да се каже за тази страна, от туй, което чухме и видяхме, докато бяхме тук, на първо място трябва да сложим тяхната религия, която е, общо взето, идолопоклонничество и особено голяма вяра в магиите и други дяволски неща, които те умеят да правят; обаче всички признават бога, а има дори и някои от сектата на Мохамед, които са като ония чуждоземци-скитници, дето нямат постоянен дом и дори не знаят що е това. Начинът на живот на почти всички тук е както на негрите от кралство Сенегал; те ядат същите неща като тях, но имат и различни видове ориз, който не се отглежда в споменатото негърско кралство. Тукашните хора ядат и кучешко месо, а не съм чувал никога то да се яде другаде. Дрехите им са памучни и докато сенегалските негри ходят почти голи, тези в по-голямата си част ходят облечени, защото имат извънредно много памук. Всички жени се обличат по един и същ начин, а когато са малки, обичат да си правят рисунки по кожата, чиито фигури напомнят тяхната бродерия върху различните им кърпи; правят ги, като бодат с нагорещени игли гърдите, ръцете и шията си, но след известно време тия татуировки изчезват. Тази област е много гореща и колкото повече се отива на юг, толкова по-естествено е да става по-топло; край реката беше особено горещо — много повече, отколкото в морето, въпреки че цялата бе засенчена от многобройни големи дървета, които се срещат навсякъде и са извънредно високи; когато отидохме да се запасим с вода до един мост, видяхме близо до речния бряг грамадно дърво с широк дънер, чиято височина не съответствуваше на дебелината на дънера му; преценихме, че височината му е около двадесет крачки, но когато измерихме ширината на дънера, тя се оказа седемнадесет лакътя при основата му. Той беше изгнил, кух и прояден, а клоните му — високи и широко разперени, образуваха огромна кръгла корона, която хвърляше голяма сянка. Срещат се и други, по-големи и по-дебели дървета, а пък такива дървета доказват, че земята тук е добра и плодородна, понеже се напоява от много вода.

За слоновете в този край, за това, как се ловят, за дължината на зъбите им и формата на краката им

Тук има много слонове и аз видях три живи слона, които не бяха опитомени, защото тукашните хора не знаят да го правят, както в други страни. Ние ги забелязахме от кораба, пуснал котва в средата на реката, тъкмо когато излизаха от гората и се насочваха към водата, за да се къпят. Няколко души скочихме в лодката, за да ги видим по-отблизо, но щом ни видяха, те се върнаха към гората. По-късно видях друг малък слон, който беше убит от един негърски вожд от земите край устието на реката, който се казваше Гумиманса; за да ми угоди, той беше тръгнал на лов, придружен от много негри, и те успяха да убият слона, след като го бяха преследвали два дни. На лов за слонове те ходят пеш и най-опасните оръжия, които носят, са малки копия, асагаи, за които съм споменавал на друго място, и лъкове, но трябва да се знае, че всичките им оръжия са отровни. Те преследват слоновете в гората и в местата, където има много дървета, едни от негрите се качват по дърветата, а други се скриват зад тях и започват да ги обсипват с отровните си стрели и копия; после започват да тичат и да скачат от дърво на дърво и слонът, който е много тромаво животно, получава много рани, преди да може да се обърне, за да се защити. Разбира се, в открито поле, където няма дървета, никой не би се осмелил да се приближи до тях, защото никой не може да тича бързо като слона, и от неговия бавен ход не бива да се заключва, че той няма да настигне всекиго; и много негри потвърждаваха това. Обаче слонът не е свирепо животно и не напада човека, ако той не го предизвиква.

Големият зъб на убития слон беше дълъг около три педи, дължината му в челюстта беше една педя, а пък навън стърчаха около две педи от него, по което се познава, че е млад. Правя сравнение с онези, чиито зъби са дълги по десет и дванадесет педи; но при всички случаи смятам, че колкото и да е малък слонът, той дава месо, колкото пет-шест наши волове. Вождът ми предложи да си отрежа която част искам от убития слон, а останалото да се даде на ловците за храна; като разбрах, че негрите ядат това месо, заповядах да ми отрежат едно парче и след това на кораба го ядох печено и варено, за да го опитам приготвено по различни начини и за да мога да казвам, че съм ял едно животно, от което никой в моята страна не е хапвал. Този деликатес не ми хареса особено и ми се стори много твърд и безвкусен. На кораба занесох също и два слонски крака и част от хобота, както и много черни, дебели и дълги повече от педя и половина слонски косми; и по-късно в Испания, аз подарих всичко това, заедно с част от месото, което бях заповядал да осолят, на синьор дон Енрике, който прие с голяма радост този дар, тъй като беше първият, който той получаваше от тази страна, открита благодарение на него. Да не пропусна да кажа, че кракът на слона е кръгъл, както и при коня, обаче няма копито, а по-скоро една грамадна черна мазолеста част; в кръг по това стъпало са разположени пет кръгли нокътя, които достигат до земята и са малко по-големи от един гросоне[6]; стъпалото на този млад слон в никакъв случай не беше по-малко от педя и половина както на ширина, така и на дължина; обаче, както казах, то е кръгло. Негърът ми подари още един слонски крак, чието стъпало аз премерих няколко пъти и то се оказа три педи и един дюйм на ширина и дължина; него също подарих на сеньор инфанта заедно с един зъб, дълъг дванадесет педи, а той изпрати двете неща на сеньора херцогинята на Бургундия[7] като извънредно ценен дар.

В река Гамбия, а също така и в много други реки в тази страна, освен водните змии и разни други животни се среща едно животно, хипопотам, което много прилича на морска крава и живее както на сухо, така и във водата, и на двете места се чувствува в стихията си. Формата на хипопотама е следната: има голямо туловище като на крава, къси крака, нарязани стъпала и конска глава с два големи зъба като на глиган. Те са много големи и аз съм виждал зъби, дълги по две педи, а понякога и повече. Когато излезе от водата, това животно обикаля по бреговете на реката нагоре по течението като обикновено четириного и ми разправяха, че то не е било срещано никога досега по местата, където са плавали християните, освен може би в Нил. Видяхме и големи прилепи, дълги по три педи и повече; и разни други птици, които много се различават от нашенските — имаше и безброй папагали. В реката има много и различни риби, които се отличават доста от нашите на вид и вкус, но в никакъв случай не са по-лоши за ядене.

За откриването на няколко реки, за река Казаманса, за владетеля, който също се казва Казаманса и за разстоянието от река Амбия до тази река

Както казах, поради заболяването на нашите моряци ние отплавахме от пристанището Манса и от земите на владетеля Батиманса и за няколко дни стигнахме устието на реката; тогава решихме, че имаме достатъчно припаси и че след като сме стигнали дотук, би било похвално да отидем по-нататък по крайбрежието, още повече че с трите кораба сме добре защитени. Всички бяха съгласни с това и на другата сутрин през трета вахта вдигнахме ветрила при лек североизточен вятър; но понеже бяхме все още в устието на река Гамбия, а земите на юг-югоизток се вдаваха много в морето, като образуваха нещо като нос, ние се отправихме на запад, за да излезем в морето. Брегът беше нисък и покрит с прекрасни зелени и много високи дървета; след като се отдалечихме на достатъчно разстояние, разбрахме, че това, което бяхме взели за нос, не може да се нарече така, защото от мястото, където се намирахме, се виждаше една съвсем равна крайбрежна ивица; независимо от всичко, ние се отдалечихме още на разстояние повече от четири мили от мястото, където се разбиваха морските вълни; и понеже имаше опасност да заседнем, двама души на кърмата и един на мачтата дежуряха непрекъснато, за да следят за плитчини; плавахме само денем и с малко ветрила и крайно предпазливо, а нощем хвърляхме котва; каравелите се движеха винаги една след друга и всеки ден се хвърляше жребий коя да върви първа, защото всеки от нас би предпочел другият да върви напред и затова всички искаха да има жребий, като един ден на едни се падаше да водят корабите, а друг ден — на други. Така плавахме два дни, без да губим от погледа си брега; на третия ден открихме устието на една доста голяма река, чиято ширина сигурно беше повече от половин миля, ако се съди по пясъчните й наноси; продължихме по-нататък и привечер забелязахме малък залив, който приличаше малко на речно устие, където хвърлихме котва, понеже вече беше късно. На следващата сутрин, след като вдигнахме ветрилата и се отдалечихме малко от брега, открихме устието на друга голяма река, според мен доста по-малко от устието на река Гамбия и по нейните брегове се виждаха безброй прекрасни високи и клонести дървета; тук се приближихме и навлязохме в реката. След като се посъветвахме помежду си, решихме да изпратим на брега две от нашите лодки с преводачите, за да узнаем каква е тази страна, как се казва реката и кой е владетелят на тези места; така и сторихме. Лодките ходиха и се върнаха; разбрахме, че реката се казва Казаманса, и владетелят на тези земи се нарича също Казаманса и мястото, където живее този негърски крал, е на около тридесет мили нагоре по реката; обаче сега не бил там, защото отишъл на война; като чухме това, на другия ден ние вдигнахме котва; искам да отбележа, че разстоянието от река Гамбия до река Казаманса е около двадесет и пет левги, това прави сто наши мили.

За мястото, наречено Червени нос[8] и защо бе наречен така; за река Света Ана[9], Свети Домингуш[10], за друга голяма река[11] и за приливите и отливите в тази земя

 

След като напуснахме река Казаманса и продължихме пътя си покрай брега, достигнахме един нос, който беше по наша преценка на около двадесет мили от споменатата река; беше малко по-висок от нивото на брега и в най-издадената си част имаше червен цвят, затова го кръстихме Червени нос; след това продължихме да плаваме покрай брега и наближихме устието на друга, доста голяма река, широка по наша преценка колкото хвърлей със стрела. Решихме да не влизаме в нея, обаче я кръстихме Света Ана; като следвахме нашия курс покрай същия бряг, стигнахме друга река, която не ни се видя по-голяма от Света Ана и я нарекохме река Свети Домингуш; разстоянието между Червени нос и тази река по наша преценка беше около петдесет и пет до шестдесет мили. След това плавахме още един ден покрай същия бряг и достигнахме устието на огромна река, толкова голямо, че в началото всички го помислихме за залив, по чиито брегове се виждаха красиви зелени дървета и чиято широчина по общото мнение бе няколко мили, тъй като измина доста време, докато го прекосим, тоест докато преминем от единия до другия бряг. Когато стигнахме до другия бряг, забелязахме няколко острова навътре в морето; и за да узнаем нещо повече за тези земи, решихме да пуснем котва. На следващата сутрин до кораба ни се приближиха два сала, плавателни съдове, за каквито споменавахме по-рано, които бяха наистина много големи, като единият от тях, в който имаше тридесет негри, беше голям колкото нашите каравели, но не толкова висок; другият беше по-малък и в него имаше около шестнайсет души. Като ги видяхме, че гребат към нас, ние се разтревожихме и грабнахме оръжията си, понеже не знаехме какво искат; когато се приближиха до нас, те вдигнаха във въздуха бяла кърпа, сякаш искаха гаранция за безопасност; ние им отговорихме по същия начин и след като видяха това; те се приближиха съвсем и по-големият сал се изравни с моята каравела; те ни гледаха с огромно удивление, понеже бяхме бели хора, учудваше ги и формата на нашия кораб с мачтата и кръстосаната рея, защото те нито използват такова нещо, нито знаят какво представлява.

Тъй като имах силно желание да науча нещо за тези хора, аз се опитах да ги разпитам чрез моите преводачи, но никой от тях не можа да разбере какво казват, както и преводачите от другите каравели; като разбрахме това, изпитахме голямо огорчение, и накрая си тръгнахме, без да можем да се разберем. След като се убедихме, че сме достигнали нови земи, където не можем да бъдем разбрани, сметнахме, че е безполезно да продължаваме нататък, защото сигурно щяхме винаги да срещаме все нови и нови езици и от това нямаше да излезе нищо добро, така че решихме да се връщаме назад. От един негър, дошъл със саловете, ние купихме няколко малки златни пръстена срещу някои неща, които му дадохме в замяна, но не се спазарихме с думи, а със знаци. Останахме два дни край устието на тази река, откъдето Полярната звезда се вижда много ниско на хоризонта. На това място открихме едно голямо противоречие, което, доколкото знам, не се среща никъде другаде; при прилив и отлив във Венеция и навсякъде на запад водата се покачва и спада на всеки шест часа, докато тук приливът трае четири часа, а отливът — осем; а когато започва приливът, силата на течението е толкова голяма, че просто не е за вярване, тъй като едва успявахме да се задържим с три котви, само на носа на кораба, а дори имаше случай, когато силното течение ни принуди да използваме и ветрилата, за да се задържим; при това опасността не беше малка, понеже увличащата сила на течението беше по-голяма от съпротивата, която му оказваха вятърът и ветрилата.

За два големи и други по-малки острови

Напуснахме устието на тази голяма река и на път за Испания минахме край островите, за които вече споменахме, че се намират на около тридесет мили от сушата; наближихме ги и видяхме, че са два големи и няколко по-малки. На двата големи острова живеят негри; островите са много ниски, но са гъсто залесени с прекрасни дървета, големи, стройни и кичести; за тукашния език също нямахме преводачи, и нито те ни разбираха, нито ние тях; и вдигнахме котва оттам и поехме курс към нашите християнски земи, и много дни трябваше да плаваме към тях, докато милостивият бог благоволи да отведе вашите кораби към пристанище.

Бележки

[1] Островите Зелени нос.

[2] Название, което обхваща земите на Иберийския полуостров. Тук се има предвид Португалия.

[3] Тъй като Кадамосто е тръгнал от Лагос в началото на май, не е възможно да е бил в архипелага Зелени нос в деня на Сан Филипе и Сантяго, който се пада на първи май.

[4] Манса означава крал.

[5] Един маркете се равнява на малко повече от три рейса.

[6] Старинна италианска монета.

[7] Сестра му, инфантата дона Изабел, омъжена през 1430 г. за Филип Добрия, херцог на Бургундия.

[8] Нос Рошу

[9] Кашеу

[10] Жате

[11] Жеба

Край